Махнете си капаците!

Фактите: Откриха над 60 имигранти в двор на къща в столичния квартал “Левски”.

Статистиката: Резултатите от анкета на investor.bg към 19.06 сочат, че 65,2 % отговорилите  не искат България да приема повече бежанци.

Много се изписа по въпроса, а омразата на хората все така остана непроменена. В колективната мисъл се насади страх, отчуждение, пренебрежение, изолация. В резултат бежанците започнаха да преминават само транзитно през България, а ние се превърнахме в студени влечуги.

Не ви ли звучи сякаш са открили нежелано котило бездомни кученца? Ако бяха обаче, щеше да има вълна от жал и умиление, веднага някой щеше се ангажира да им намери дом. Парадоксално, когато става дума за хора, чувствителността ни се изпарява рязко. Какво ни притеснява? Болни са, мръсни са, бездомни са, без пари са, чужди са, не познаваме културата им. Затова ли веднага започнахме да им броим стотинките, да смятаме колко помощ взимат, станахме големи финансисти, заразбирахме от социална политика и национална сигурност. Веднага раздадохме присъди, кой заслужава да живее добре и кой не.

А експерти по човечност има ли между нас? Защо масово не поставихме на първо място тежкото положение на тези хора (не бежанци, а хора), защо не отворихме освен границата и сърцата си. Да им бяхме дали малко от гостоприемството, което извира от фолклорните легенди. Да не бяхме протестирали срещу правото им на спасение. Ние специални ли сме, че да подценяваме бедите на другите, защото са ни далечни.

Докато ние тук продължаваме да се правим, че проблемът не е наш, други хора впрягат всякакви средства, за да акцентират върху него. Испанският режисьор Tomás Peña прави това чрез  социалните мрежи. Създава фалшив профил на сенегалеца Абду Диуф, в който качва различни негови снимки – как си прави селфи, снима храната си, пътува и изразява ясно намерение нелегално да премине испанската граница и да започне нов живот. В рамките само на седмица над 10000 души са последвали профила и са коментирали под снимките. Повечето от мненията са позитивни, изразяват подкрепа и насърчават човека да следва мечтите си.

migrant_crisis_2

Защото те мечтаят за спокойствие, за съжаление далеч от родината, но границите са условни, планетата е обща. Тези хора са страдащи, те са уплашени, всичко, което са имали, е унищожено. Те не са 36 лв, не са 60 или 500, не са статистика, както и ние не бихме искали да сме. Светът не е само нашата малка драма и ако не умеем да разбираме другите и те няма да разберат нас.

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!