“Еврофутбол” или говори ми за “залеза на хип-хопа”

Слушам Ъпсурт от 9 клас. И въпреки че съм жена, няма да скрия, че оттогава са минали 14 години. Не съм най-големият фен на хип-хопа, но винаги съм се вълнувала от текстовете на Хазарта. По принцип не мога да харесам песен, независимо от жанра, ако думите не ме докоснат. Словото винаги ме е опиянявало по един особен, често необясним, за мен самата начин. Без да съм литературен критик и да искам да анализирам стиховете на Ъпсурт, смятам, че по-социално ангажирани, смислени, откровени и право в десятката на бг злободневието текстове ня-ма. Просто няма други такива. Знам наизуст повечето от тях. Искрено вярвам, че с няколко цитата от творчеството си, този рапър с бейби фейс и без особени претенции за анализатор, морализатор, политолог и т.н. експерти, постави диагноза на цялата ни държава, воглаве с народопсихологията, манталитета и вкуса на хората, които я обитават. Всеки текст на Ъпсурт е моментна снимка на ситуацията в милата ни татковина. В пристъп на тотално омайване от фрази като: “Цял живот са расли, въпреки това са малки”, “Като стрида във маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките”, “мене ме нема в целата схема”, “Кажи на плажа къде ти влиза пясък? Аре да произведеме новини за Блясък! неведнъж съм твърдяла, че тези рими трябва да се включат в учебната програма и да се учат от подрастващите /продължавам да го мисля, съвсем сериозно, с риск да скандализирам леля ми, която е учител по литература и едва ли ще преглътне съвсем спокойно мисълта за анализ на Ицовото творчество/. А когато харесваш толкова искрено нечие слово, някак несъзнателно започваш да харесваш и човека. Изгледала съм почти всички интервюта на Хазарта през годините и съм умирала от кеф как с малко думи, леко притеснение и иронична усмивчица назовава толкова истини, че слага в малкия си джоб всички говорещи глави по телевизора. А изказването му, че би пял на сватбата на Пеевски, само ако той присъства в менюто, е в личните ми топ 5 любими цитати от публични личности за последната година. Хубаво е да знаеш, че има хора, които не споделят максимата, че парите не миришат. И които не продават току-така принципите си за нЕкое хонорарче.

И затова онзи ден се почувствах лично предадена. Излъгана. И обидена. Почти се унасях на дивана, докато гледах поредния сутрешен блок (понякога ги гледам вечер преди лягане. Да, знам, че съм извратена, но сутрин нямам време да ги изгледам от край до край, а съм тотален мазохист, който много държи да бъде информиран), когато, изведнъж, в сайта на Нова за видео споделяне Nova play, ми изскочи една от онези досадни реклами, които не можеш да прескочиш и прекъснеш и трябва да ги изгледаш до края, се появи Хазарта, който иначе в чудесен бийт, редеше странни рими от сорта на: “Еврофутбол, влез в играта!”. И аз мигновено се разсъних, щото побеснях. Ама, не щото ми е нарушен сънят, а щото Хазарта участва в реклама на нещо, чийто собственик носи прякор, назоваващ костната структура на главата и е с не по-малко съмнителна репутация от Пеевски. Не един и два пъти различни парламенти и мнозинства са променяли закони заради този бизнесмен, не едно и две Народни събрания са му подарявали монопол върху хазарта и лотарийните игри. От онези, Ице, сещаш се: “Зара ме пита колко триъгълника виждаш”. С други думи, няма по-симпатична и по-малко симпатична олигархия за мен. Другото е двоен аршин. И малко пари “за бензин на Астрата.”

Все ми се струва, че този толкова хубав ритъм, можеше да се оползотвори за много по-смислена кауза, идея, позиция. С онези текстове, които само Ицо може да напише. И пак щеше да изкара пари. Не готови и лесни. Но честни. С участия. Мразя да ме разочароват хора, които толкова искрено харесвам. Що зорлем ме карате да си развалям мнението за Вас. Ей, така се чувствам. Но не моите чувства са важни и интересни. А доверието. Онова, взаимното доверие, заради което отиваш на участие, купуваш си албум или гледаш интервю (преди месец си купих едно списание за първи път в живота си, защото Ицо беше на корицата). Защото вярваш на този човек. Точно на него. И когато той ти бие два шамара с поведението си, си казваш: “И той ли. Писна ми.” И си пееш: “Оставам, ама ми се заминава.”

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Ти като голям фен сигурно знаеш какво идва след” Оставам, ама ми се заминава.” – “За слава не ми се занимава”

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!