“Колко струвам?” – всеки сам си лепи етикета и определя пазарната си стойност…

“Може би трябваше да потъна в небитието? Да изчезна може би от лицето на земята заради едно изречение по мой адрес, което предполагаемият записван категорично и многократно отрича да е казвал”. Думите са на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева по време на обсъждането на исканата й оставка. (То беше внесено от 96 народни представители от БСП и ДПС, които го подкрепиха в пленарната зала. Караянчева остава председател на Народното събрание, след като със 126 гласа „против“ и 97 гласа „за“ депутатите отхвърлиха предложението за предсрочното ѝ освобождаване. Против освобождаването на Караянчева като председател на парламента гласуваха ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“, бел.ред.)

Признавам, че имаше моменти, когато на самата мен ми се искаше да изчезна, направо да скоча от някоя канара в Родопите.”

“Моята чест не е функция на вашата оценка. Моята чест не може да бъде отнета най-малко от вас“, каза още Караянчева, цитирана от БТА.

Размисъл: Малко предистория, въпреки че едва ли има човек, живеещ на тази територия, който да не знае за записа, да не е чувал за него… През месец юни тази година името на председателя на Народното събрание стана част от скандал, след като в медиите изтекоха записи от телефонен разговор на Бойко Борисов с неизвестен човек, в които премиерът прави… хм, цинично изказване по неин адрес. Впоследствие Борисов нарече записите монтаж, но не отрече съдържанието им. Няколко дни след изтичането на записа Борисов даде пресконференция в централата на ГЕРБ и в присъствието на съпартийции каза по повод думите си към председателката на Народното събрание: “А после я прегърна, цуна я, и прощава, защото знае, че всичко правя с душа”, и добави, че “някой искал да го скара” с нея, така че тя да си тръгне от ГЕРБ заедно с цялата кърджалийска организация.

Не съм експерт, нито мога да говоря компетентно за истинността на записа. Имам добра памет обаче и нямам спомен премиерът да е отричал директно, че е правил подобно изказване. Това първо. С любов към фактите. По повод честта и достойнството – съгласна съм с госпожа Караянчева – ничия чест не е ничия функция. Така, както човек сам може да се “орезили”, никой друг не може да смаже достойнството му. Личен избор е какво да преглътнеш, какво да понесеш, кога можеш да си тръгнеш, да се разграничиш, личен акт е да избереш доброто си име пред поста, мястото пред възможността да те “цунат” публично, като някакъв още по-унизителен (според моята лична представа) акт на извинение. И зле прикрито признание, че думите са изречени. Личен избор е да кажеш “не”, вместо “да”, да можеш “да гледаш децата си в очите им”, да не си носиш и петното, и срама завинаги. И не, няма нужда от скок в канари. Гръбнакът е достатъчен. Всеки може да каже всичко по адрес на всеки. Въпросът е онзи всеки, дали ще се “наведе” или ще продължи изправен.

Достойнството е функция на изборите, които правим. Всеки ден, всяка минута. Изборът дали да се отдадеш на изкушението да нариташ собствената си чест, заради опазване на стола. “Колко струвам?” – всеки сам си лепи етикета и определя пазарната си стойност…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!