Плажният следобед на една “кифла”

Слънцето мързеливо се показва изпод един облак. Стоим на плажа и правим пясъчни замъци с детето. Кофички, риби, рачета, морски звезди, всякакви форми за пясък, лопата, гребло, лодка, пояс… имаме пълно плажно оборудване. Игрите пясък-море, море-пясък се редуват през почти равни интервали. Идва ред на играта във водата. Оставам сама за малко под чадъра и погледът ми се спира на девойка, въоръжена с резен диня и телефон. Борбата за перфектния кадър със сюжет: “фотогеничен резен диня над морската пяна” е дълга, напрегната и изморителна, но явно #summervibes, #instasummer, #instamood, #instagood си заслужават всеки риск да те блъсне някой желаещ да влезе да поплува. Бързо губя интерес към нелеката битка на поредната wanna be инфлуенсърка и решавам да вляза във водата. Играем с детето, пръскаме се с вода и се смеем шумно. Изведнъж смехът ни е заглушен от неистов детски рев. Инстинктивно всички извръщаме глави. Детето на същата девойка, момченце на около 2 години, е попаднало в капана на битката за лайкове и последователи. Строено е на брега, с кофичка и лопатка, а срещу него е нервната му майка, която се опитва да го направи интернет сензация, пък то, клетото, вместо да оцени шанса си да стане viral в социалните мрежи, тропа с крака, блъска кофичката в пясъка и реве с пълно гърло. Напрежението е огромно, майката – пред нервен срив, детето – пищящо и обляно в сълзи, а целият плаж – озвучен от неравната борба на майката със “странното дете”(защо си такъъъв?, пита го тя с нескрит ужас), което не иска да позира, инсталирано на брега, а просто да си играе. Намесва се бабата, която взима момченцето и започва да се забавлява с него, а не с телефона си. Спокойствието е възстановено, хората по плажа извръщат глава от майката и детето и продължават с почивката.
Готвим се да тръгваме към вилата, в която сме отседнали. Прибирам десетките морски играчки, които сме наръсили по пясъка. Видигам глава, защото дъщеря ми иска да каже “чао” на морето и да обещае на него и на себе си, че утре ще дойдем пак. Майката тъкмо е приключила селфито с кафе и небрежно придърпва детето от баба му. Защо имаш дете и си го завел на плаж, ако не успееш да му направиш instagramable снимка. А и статусът feeling blessed без дете с кофичка хич не ми го хвалете.

Тежък е животът на всяка средностатистическа кифла… Неблагодарен и труден. Какво ли не прави за няколко лайка – с лекота се лишава от емоции и преживявания. И общуване с детето си. Мъчно ми стана за нея…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!