На харизания килим калните обувки не се броят!

Председателят на Народното събрание, член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, политикът, жената, майката, бабата, “тайфунът с нежен прякор” (даден й лично от премиера) дарила 6 УПОТРЕБЯВАНИ килима на театъра в Кърджали. При това 2 пъти употребявани. “Килимите идват от сградата на парламента, като преди това са били в Министерски съвет. Убеден съм, че тези уникални килими ще създадат допълнителен уют и неповторима атмосфера в нашия театър”, се казва в благодарствено писмо от Гълъб Бочуков, директор на театъра, до НС.

Жената, която не се обиди за епитета, който за съжаление, мисля, че ще я преследва цял живот, но пък се засегна, че журналистът Светослав Иванов цитирал нейните собствени думи в неподходящ контекст, според нея. Жената, която препоръча на протестиращите да ходят пеша, щом не са доволни от правителството и да не използват “магистралите на Бойко”, а после ни обясни, че това било “неиституционално изказване, в почивен ден”, тази седмица дарява килими на театър. Досущ, като на селски пазар. Сега, що театрите в страната са докарани да просят килими, явно не е важна тема. И защо на директора му се налага да благодари за невероятния жест и безценния дар.

Пред bTV Гълъб Бочуков коментира, че всяка година Караянчева дарява коледен спектакъл на децата на Кърджали, като при последния такъв спектакъл е станало ясно, че този храм на Мелпомена има нужда от килими.

Страх ме е да си мисля какво щеше да дари госпожа меценатът, ако беше станало ясно, че актьорите имат нужда от костюми. Гащите на съпруга и зетя?!?

Така, както е почнала, може да разшири даренията – старите си чаршафи на болницата в Кърджали, скъсаната си престилка на стола в Общината, нЕкоя дантелка за самодейния ансамбъл…

Че културата ни е натикана в ъгъла, че хора като дамата никога няма да осъзнаят разликата между “културата и бахура”, е ясно, че дамата никога няма да разбере, че подобни дарове са унизителни и че не са повод за благодарност, а за срам… и това ми е пределно ясно… Само се чудя – кога ще стигнем дъното и ще започнем да се оттласкваме. Защото наистина е нетърпимо вече!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!