Ленард Коен и камбанния звън

Отиде си тялото на Ленард Коен. Но остана душата му – глас, музика, поезия, бунтарство, любов, лирика, тъмнина и светлина.

И нека бият камбаните:

Птиците пееха с разпъпването на деня,
Започни отново, чух да ми казват,
Не се двоуми над това, което е станало,
Или над това, което ще се случи.

А, войните…те пак ще се водят,
гълъбът на мира ще бъде пленен отново
купен и продаден и отново купен
Гълъбът никога не е свободен

Удряй камбаните, които все още могат да звънят,
забрави за перфектната си саможертва,
има пропукване, разцепление във всичко,
но светлината може да се промъкне само през цепнатините

Поискахме да получим знак, знакът ни беше изпратен,
Раждането предадено,
бракът похабен,
О, да, овдовяването на всяко правителство –
е знак за всички да видят.

Не мога да препускам повече с таз беззаконна тълпа,
докато убийците от вискоите етажи гръмко отправят молитви,
но те призоваха, призоваха един буреносен облак
и ето какво им казвам:

Ударяй камбаните, които все още могат да звънят…

Може да съберете парчетата, но няма да получите целостта,
може да задавате тон на марша, но не на барабаните
всяко сърце, всяко сърце,
ще намери любовта,
…но като oтшелник

Удряй камбаните, които все още могат да звънят,
забрави за перфектната си саможертва,
има пропукване, разцепление във всичко,
но светлината може да се промъкне само през цепнатините
но ето така светлината се промъква
така светлината се промъква
така светлината се промъква

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Поклон пред светлата му памет! Този дълбок вълнуващ глас, звънящ като камбана никога няма да бъде забравен!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!