Едва ли има човек в България, който да не знае за успешно завършилата първа българска океанска гребна експедиция, както и първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите.
Стефан Иванов и 17-годишният му син Максим изпълниха мисията си NEVEREST, чието предизвикателство започна преди 105 дни.
Браво! Браво наистина! Аз обаче искам да вметна нещо, малко встрани от темата. Стефан и Макс са случили на жена и майка. Не съм феминистка, нямам намерение да говоря клишета за равенство между половете, как зад “всеки успял мъж стои силна жена” и т.н. Но не мога да подмина с безразличие подвига и железните нерви на тази жена – Жени Иванова. Не мога също да не направя и едно самопризнание – нямам син, имам дъщеря, която е на 2 и засега не изявява желание да прекосява Атлантическия океан с лодка, но… Но! Ако моят съпруг ми заяви, че ще прави гребна лодка със 17-годишното ни дете и смятат заедно да преплуват Атлантическия океан с нея, при това в сезона на ураганите, аз няма да съм нито подкрепяща, нито разбираща, с извинение. Ще вдигна такъв скандал на мъжа ми, че ураганите ще му се сторят песен, ще го обявя за луд и безразсъден, и застрашаващ живота и здравето на собственото си дете и… И много още ще “избълвам”… Знам, че това признание не е в моя полза, но поне съм честна, нали? Ще изпадна в ужас и няма да съм способна да чуя аргументи.
Да преглътнеш себе си, страховете си, ужаса си… Да живееш 105 дни в непрестанен стрес, напрежение, да помагаш, да окуражаваш, да трепериш, да не спиш и да се молиш да се приберат живи и здрави. Заради една мечта. Тяхната мечта. Най-големият урок по живот са получили Максим и сестра му Лара. Герой е тази жена за мен. Висша степен на човечност, любов към другия и уважение на мечтата на любимите ти хора, на вяра, на кураж… Гледах я онзи ден в едно интервю и изпитах страхопочитание някакво.
Не мога да не припомня също, че това екстремно пътешествие е мисия с кауза. Макс и Стефан Иванови подкрепят “Да! За живот!” – националната кампания, която цели да насочи вниманието към важността на донорството.
Да! За живота, за мечтите, за смелите мъже, които предприемат такива мисии и за още по-смелите жени, които не режат платната на лодката.
