За Марешки и други “лекета” по ревера на институциите

Лидерът на “ВОЛЯ” Веселин Марешки, който в сряда пред bTVобяви, че “ние в събирането на тези 120 подписа няма да участваме”, пък няколко часа по-късно той и депутати от партията се подписаха под проекта, днес, пак пред bTV, обясни този политически пирует с “народната воля”. Звъннали били граждани и им казали, че така е редно да постъпят. На 14 август е заявил, че в момента “България няма нужда от Велико Народно събрание”, днес смята точно обратното. Тези плонжове нямали нищо общо със скромния правителствен подарък за концесията на плажа “Кабакум” за следващите 20 години. 
Марешки е подпписал проекта за конституция, като признава, че не го е чел, защото “няма значение”. Това било шанс “на българите да се изкажат”. Ей, така, какво толкоз? Какво тук значи проект за нов обществен договор. 

И черешката, поне за мен, от този разговор днес. “Ани Цолова внушаваше на варненци как съм аз такъв, какъвто Вие (водещият на “Тази сутрин” Антон Хекимян, бел.ред.) сега се опитвате да внушавате. Ани Цолова я няма, аз съм в парламента…” (!)

Марешки е тъжната, гротескна еманация и илюстрация на покупко-продажбите в българската политика. Обидното ниво на “това, което имаме като (по Цветанов) като народни представители. За непоносимото оскърбление към парламентаризма и капацитета на заместник-председателите на Народното събрание. За евтиния алъш вериш на малките партии с управляващата коалция. На арогантността, с която зам.-председател на Парламента си позволява в ефир да говори по този начин на/за журналисти, да изрича реплики, носещи горчивия вкус за евтина заплаха. (Толкова напомняше на онази реплика за “опразнените столчета”, изречена от устата на бивш народен представител от ГЕРБ, по-бивш писател на книги срещу ГЕРБ и настоящ “инфлуенсър”, разпрастраняващ делата и идеите на ГЕРБ). И от това не следва нищо. Всъщност, произлиза. Тотална самозабрава. Опростачване на средата, на ефира, липса на елементарен критерий за мяра, свикване с всякакви подобни низости. Досущ на принципа за “сварената жаба”, просто спира да ни прави впечатление. Това принизяване на институциите до селска далавера. На проект за нова Конституция до хвърчащо, мазно листче, което няма никакво значение. 

Марешки е нелицеприятна оценка за обществото ни, манталитета ни, отношението ни към институции, избори, права и задължения. Марешки не е диагнозата. Той е само тъпата болка от вече видяното.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!