Жалбата Ви е “входирана”

Лятото отмина неусетно. Вече е есен, децата ходят на училище, листата падат, дъжд вали, вятър задуха… брифингите на Националния оперативен щаб се завърнаха. Щабът пак ще ни говори от телевизора, да живее Щабът! Няма да дълбая на тема защо националните телевизии не пускат репортаж от събитието с най-важните акценти, а прекъсват всичките си предавания, за да излъчват на живо целия брифинг. Добре, ще повярваме, че е от загриженост за хората… Добре, че не правят така с всички пресконференции, преки включвания от превозни средства и всякакви словоизлияния “на живо”.

Няма да ви занимавам с днешния брифинг, нито ще ви преразказвам части от него. Само един откъс ще цитирам: “Трябва да свикнем да живеем с вируса и да спазваме мерките”, предупреди здравният министър Костадин Ангелов. И призова за дистанция, спазване на хигиена и носене на маски. “Ще следим за спазването на тези правила и ще налагаме санкции”, категоричен беше министърът.

Сега ще ви разкажа една история. От 22 юли тази година. Влизам в малък хранителен магазин, в близост до дома ми. Пред мен – възрастната дама, която учтиво моли продавачката да си сложа маска. Жената зад щанда я призовава “да си гледа работата”, дамата излиза, идва моя ред. Не мога да се сдържа и също правя забележка. “Абеее, яяя, моля ти се! Ще си пра’я к’вот си искам”. Сега, тук няма да отварям дълги скоби за възпитание, отношение към клиенти в условия на криза и т.н. и т.н. Ядосвам се обаче много и за първи път в живота си решавам, че ще пусна оплакване срещу персонала в този магазин. Нали “нашият ЩАБ ни пази”, държавата милее за здравето и живота ни, намирам телефон за жалби и всякакви неволи, свързани с епидемичната обстановка. Звъня, успявам да се свържа, “входират” ми сигнала и ме предупреждават, че “тук не е спешен телефон”. ОК, съгласявам се, като знам как се превежда това на български: “ще се мотаем, ще ви бавим и дълго ще чакате отговор”. Операторката ме информира, че ще получа отговор по email по повод жалбата ми. 2 дни по-късно, получавам отговор. Чак не мога да повярвам колко бързо са се задействали институциите. И тъъъкмо да реша, че видиш ли, този път може и да се действа наистина, отварям emaila и се информирам, че жалбата ми е препратена от Столична община до директора на столичната регионална здравна инспекция д-р Данчо Пенчев. Подписана, подпечатана бележка, с изходящ номер, както си му е редът в добрата стара българска бюрократична традиция. Столичното РЗИ вече е получило информация, че в столичен магазин някой не носи маска. И явно толкова силна е била изненадата за д-р Пенчев и екипа му, че повече от 2 месеца никой оттам не сметна за необходими да ме информира какво, аджеба, направиха по въпроса. Че проверка не е извършена и глоба не е наложена, ми е повече от ясно. Магазинът се намира на 10 метра от входа на блока, в който живея, всеки ден минавам оттам, все така вярват, че вирус няма, просто Бил Гейтс иска да ни чипира и никой не носи маска. Друго ми е интересно – какво се случва с тези хартии? “Прошнурована”, “прономерова” и дълбоко прибрана в прашна папка “АРХИВ” или директно отива в кофата? Важното е да кипи безсмислен труд, да се обяснява колко много работа е свършена и да има документация. Реално свършената работа никога не ни е била приоритет.

Толкоз по темата за грижата и глобите. Дали ще пусна друг път жалба? Не. Просто няма да влизам в магазина Х. И още повече няма да вярвам на гръмки обещания, казани “по телевизора”.
И накрая – ако има ЕДИН глобен търговец за липса на маска, моля да се свърже с нас. Ще го черпим едно кафе – очевидно е каръкът на годината.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!