Как се всява масова психоза

5 часа посред нощ. 2-годишната ни дъщеря се буди и не може да заспи. Пипам я по челото, топла е. В стаята, в която спим, е топло и с баща й първоначално решаваме, че е от жегата. Решавам, все пак, да й измеря температурата. 37.6. Та-дааам! До 7 съм измерила температута на детето десетки пъти, в главата ми вече са PCR, лаборатории, карантини, ад някакъв. Тя заспива към 7 и нещо, аз не мога да спра да мисля дали не е заразена. В 10, когато се събужда, с баща й я наблюдаваме постоянно. Не иска да закусва. Край! Ето, няма и апетит. Звъня на баба й и дядо й, за да им кажа, че е по-добре да не идват да я видят, както сме се разбрали. Може да е заразна. Звъня на педиатърката й. Със страх. От една страна съм зверски изплашена, от друга се чувствам като престъпник, извършил тежко углавно престъпление. Ще ми се карат от телевизора, че съм безотговорна майка, която не е спазвала 3-те Д-та, мерките и препоръките на ЩАБА.
Чуваме се с педиатърката, аз звуча като човек, който се предава на властите по телефона.
Лекарката със спокоен глас: А да й никнат зъби случайно?
Да!!! Долните кучешки пробиват от няколко дни, казвам аз. “Наблюдавай я, но според мен е това”. След това ме уверява, че не е вирус, аз й обяснявам колко съм дисциплинирана и с мъжа ми спазваме всички мерки, спазваме социална изолация и сме напът да се превърнем в социопати. Затварям телефона, грабвам дъщеря ми, искам да ми покаже зъбите си, тя отваря уста и го виждам. Него! Заветния зъб. Долен, ляв кучешки зъб. Пробил е. Видях го с очите си. Междувременно, температурата спада. Чувствам се като човек, на когото са дали Пулицър, Еми и Грами едновременно, изкачил е Еверест и е постигнал нирвана. Искам да плача и да се смея едновременно.
“Боли ли те някъде?”, питам профилактично преди лягане. “Зъбите”, ми отгаваря тя. После заспива, Слава Богу, без повишена температура.
После си спомням, че миналата година, когато й избиваха първите 2 зъба пак вдигна лека температура. Тогава обаче й намазах венците с гел, който успокоява зъбоникненето и заспахме дружно. Този път се държах все едно температута се вдига само от COVID-19.
Вечерта, над чаша леден коктейл, си мислех, че комуникацията също като епидемиологията и вирусологията, също е наука. Сложна наука, която очевидно не е за всеки. Добрите лекари не винаги умеят да комуникират добри кризи. Всяването на страх, размахването на пръст и карането от телевизора не помагат никому. Както и мерките от типа “стъпка назад, после напред и накрая пирует”. Създаване на нова криза са. Не здравна. А криза на доверието, криза, която е идеална почва за конспиративни теории, криза, която задълбочава проблемите, вместо да ги решава. Да предупреждаваш, без да всяваш паника, да информираш, без да назидаваш… тънка е тази червена линия и би трябвало да се прави от професионалисти. По общуване. Иначе се проваляш. Рано или късно се проваляш. Въпреки добрите намерения.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Преди много години, когато моята дъщеря бе на около година и половина /не помня точно/ и когато не бяхме чували за коронавируси, отидохме на гости у семейни приятели. След пристигането тя, която през целия ден бе много спокойна, започна да плаче, силно да плаче и вдигна температура. Никой и нищо не бе в състояние да я успокои. Тогава изпаднах с паника, защото си мислех, че сините петна по ръчичките й, са симптом за тежко заболяване, причинено от радиацията, която аз съм погълнала при чернобилския дъжд от април 1986 г. Не ми мина през ума, че тя ги смуче, за да си чеше венците. Прибрахме се след час, а след още час тя се успокои вкъщи, усмихна се победоносно и… заспа. Спа непробудно и на сутринта видях първите й зъбчета, израсли – тогава така ми се стори, цял милимерът на една нощ.
    Та, материалът е отлично написан и трогатален, но… никой и нищо не е виновно за майчините тревоги, те просто са заложени у нас. При второто дете вероятно се повтарят, макар и по-умерено. Не знам, аз останах с една дъщеря, която много обичам и за която и днес се тревожа, както всяка Майка. Хубав ден, страхотни сте и ви приветствам!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!