“Повече няма да си играя с теб”

Най-удобният враг: журналистите

Спортният директор на футболен клуб “Левски” Георги Иванов-Гонзо заяви преди дни, че ще прекрати всякакви контакти с медиите.  В изявление на клубния сайт легендата на “сините” разкри, че поради зачестилите спекулации около неговото име и некоректно отразяване, ще преустанови изявленията си в медиите. Прочетох го в събота, мимоходом, между целия информационен поток и се замислих как да се разсърдиш на журналистите се превърна в нещо като малката черна рокля в гардероба на всяка жена. Толкова е модерно, че направо е задължително поне веднъж в битието си на популярен човек (без значение от сферата на дейност) да заемеш героичната поза на неразбран, неоценен и ощетен от “лошите” журналисти. Задължително е и да сложиш всички в кюпа на лошите. Това е България, все пак, държавата на общите знаменатели. Да си журналист е преди всичко отговорна, трудна, често неблагодарна и изцеждаща професия. Навсякъде по света. Част от играта е. И част от тръпката и адреналина. Всички, които не са попаднали случайно в тази професия, си дават много ясна сметка за рисковете и отговорностите. У нас обаче, да си журналист през последните години означава и още нещо – да се бориш с повсеместния хейт и от тези, които информираш и от тези, за които ни информираш. Пренебрежителното отношение, грозните и обидни етикети, удобната салфетка, с която всеки иска да си изтрие ръцете, защото така е по-лесно, постоянното вкарване в обяснителния режим, че “нямаш сестра”, че не си поредният продал и предал професията, принципите и аудиторията си.

Примерите за тежко обидени на медиите популярни люде у нас много. Не претендираме за изчерпателност.

Христо Стоичков – Най-успелият ни футболист, безспорно. Но и една от най-големите “drama queen” на нашето време. Успехът често върви ръка за ръка с егото, а то неимоверно дава отражение в комуникацията и отношенията. Бойкотите на Стоичков през годините са шумни, драматични и чести. Периодично е сърдит на медиите и отказва да си говори с тях – я защото са осветили данъчните му задължения, я защото са направили обществено достояние фактът, че е поставил на автомобила си незаконна синя лампа, я за някакво друго “журналистическо прегрешение”. “Все за нещо ще намери, да се начумери” – това май е символ-веруюто на Камата. Той така и не разбра, че безспорният спортен талант и огромните професионални успехи не освобождават никого от възпитано поведение и уважение към хората. Наскоро Стоичков пак се замеси в публичен скандал – публикува в социалната мрежа свои и на съпругата си снимки, на които двамата позират до убити от тях по време на лов редки и екзотични животни. Признаваме, Камата има известен напредък в публичното си общуване. Този път вместо да напсува журналистите, че са “раздухали излишно скандала”, ” не уважават достатъчно хората, прославили България навсякъде по света” и други обвинения, които Ицо обикновено отправя, този път написа отворено писмо. Е, не пропусна да разясни на медиите, че личният му живот не им влиза в работата, но поне реши да изрази позиция, а не да се разсърди и да не говори с никого, каквито навици имаше преди. Има развитие, не можем да отречем, очевидно е помъдрял.

Валери Божинов и Благой Георгиев са други представители на футбола, които периодично се обиждат на медиите. И двамата се сърдят на журналистите за скандали, в които сами се вкарват. Било с поредната жена, било с изцепки в социалните мрежи, било с мерак да оставят нещо от себе си навсякъде (Благо толкова се вживи, че чак реши да се подпише върху Колизеума в Рим), но и двамата традиционно не обичат да се възмутят от собственото си поведение и прехвърлят вината върху медиите. За по-лесно.

Собственикът на “Лудогорец” и председател на КРИБ Кирил Домусчиев е другият емблематичен пример за самозабравяне и отвратително отношение към журналист. Грозната публична обида по адрес на репортер от bTV предизвика много гневна обществена реакция и Домусчиев се извини. Но горчивият вкус и впечатлението, че този човек разглежда себе си като недосегаем и смята, че никой няма право да му задава “неудобни” въпроси, останаха.

Политиката е другата територия, в която да се сърдиш на журналистите или откровено да ги обиждаш, се приема за нормално. Направо си стана модерно. Какъв политик си, ако не си се скарал или разсърдил на медиите, моля Ви се, не е престижно някак.

Почти няма министър-председател на България в най-новата ни история със “сложни отношения” с журналистите. Бившият премиер Иван Костов сякаш е един от първите, който разгледа себе си като жертва на медиите, разсърди им се след изборната загуба през 2001 година и ги “награди” с оглушително мълчание. Две години не продума почти нищо в общественото пространство. Медиите бяха наказани, чрез тях и ние, гражданите. После разбра, че поведението на сърдито дете, на което са му отнели близалката, меко казано не му отива и наруши обета си за мълчание.

Сергей Станишев също не пропуска да обвини журналистите в каквото се сети – че създават напрежение в обществото, че преувеличават броя на протестиращите, че са необективни и манипулират гражданите. В запазена марка на настоящия лидер на ПЕС се превърна и постоянният му призив към журналистите: “Замислете се!”.

Експремиерът Орешарски пък категорично отказваше да разговоря с “лошите” репортери и толкова категорично ги отбягваше, че научи и всички задни входове и изходи на българските институции.

Отношенията на настоящия министър-председател с медиите пък са направо епични. Бойко Борисов не само наложи нов тип медийно говорене през годините, но и периодично не пропуска да съветва журналистите, да им се кара, че “плашат” обществото на тема тероризъм, банкови фалити и каквото се сетите, да се обръща към тях с призиви от типа на: “Спрете да вървите след мен като патици”, да недоволства от зададени въпроси и да съветва репортерите кои са важните теми в обществото. Неподражаемо е отношението на Борисов към журналистите, спор няма.

Министърът на културата е друг представител на държавната власт, който обича да се сърди на медиите. Какво ли не са чули по свой адрес представителите на медиите от Вежди Рашидов. Освен дългогодишната му страст да им дава наставления какво точно да го питат, Рашидов директно обвини от някои тях, че са прокудили децата и внуците му в чужбина. Никога не пропуска и удобен момент да напомни на журналистите колко много е направил за България и да изисква малко повече уважение и признателност, ако е удобно, нали.

За Волен Сидеров и най-близкия му партиен съратник Десислав Чуколов и откровено презрителното им поведение спрямо медиите може да се напише роман. Обидни, груби реплики, заплахи, обвинения от типа на “кой ти говори в момента в слушалката” са неразделна част от отношението на двамата политици към репортери и водещи. Не са едно и две грозните изказвания на Сидеров, които не просто излизат от рамките на добрия тон, но са направо дискриминационни. “Не се занимавайте с журналистика, гледайте си домакинството, отдайте се на хормоналните проблеми” е реплика, произнесена от лидера на Атака към водещата Лора Крумова, която красноречиво онагледява по неповторим начин Сидеровото поведение. Той май е и единственият политик, позволявал си публично да проклина журналистите, удобно забравил, че той самият упражняваше тази професия дълги години. “Хиени, продажници, лешояди, измекяри. Проклети да сте“, са думи, излезли от неговите уста, които ние ще подминем без коментар. От хигиенни съображения.

Делян Пеевски – тук ситуацията е трудна за разказване дори. Депутатът от ДПС традиционно говори пред определени медии, с които, по думите му, няма нищо общо. Твърде лаконичен в медийното пространство, категорично отказва участия в телевизионни предавания. Обикновено предпочита епистоларната форма за комуникация, когато реши да ни съобщи, че повече няма да прави бизнес у нас например, щото сме неблагодарници и само го клеветим и демонизираме. Или дава пространни интервюта за една-две информационни агенции. Същевременно си е позволявал обвинения в почти всички грехове по адрес на медийна група “Икономедия” – наскоро обвини журналистите на Дневник и Капитал за проблемите на Булгартабак и спрения износ на тютюневия холдинг за страни от Близкия изток. Обвиненията, които той отправя по адрес на някои медии, удивително съвпадат с нападките срещу същите тези медии от страна на информационните агенции, за които дава интервюта. Случайности разни, дааа.

“Журналистите си го заслужават, сами си го направиха”, ще кажете Вие. И ще сте прави донякъде – много “журналисти” изцапаха не само своите имена, но и достойнството на гилдията, за съжаление. Но ще сте прави само донякъде. Първо, защото обобщаването, генерализирането и мантрата “всички са маскари” са не просто неверни, но и опасни. И второ – защото когато обидните квалификации, пренебрежителното, снизходително отношение или цупенето идват от страна на популярни личности – от спорта, политиката и бизнеса, това създава неприятен тренд – наслагва се една обща, негативна нагласа за представителите на цяла една професия. И често, без да се замислим, че може би определени хора имат интерес да ни втълпят, че всички журналисти са “купени”, манипулират и лъжат аудиторията си (за да изглеждат същите тези публични фиргури “омаскарени” нечестно от безпринципните медии), ние кълвем и правим прибързани заключения. А всъщност, ние, гражданите, сме тези, които са най-ощетени от демонизирането на цели професии. Защото без журналисти не можем. Ние имаме интерес от тях. Както не можем без лекари, учители, полицаи, съдии – все професии, които в последните години проклинаме. Без да си даваме сметка, че по този начин обиждаме “белите врани” във всяка гилдия и прогонваме именно тях. А после всички страдаме.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!