Мирослав Живков и сбъдването на една мечта

Той работи близо 3 години по осъществяването на една своя мечта. Кауза, идея, хрумка с много голяма добавена стойност, както за него, така и за всички артисти, които се чувстват едно цяло от общността на арт резиденцията NoPoint, прилежно сгушена в едно Габровско село.

Той се казва Мирослав Живков и за него разказвахме преди две години, когато покривът на ателието все още беше полуразрушен, но желанието и амбицията на Миро съвсем не.

Така стигаме до днес, когато мястото вече обяви OPEN CALL за артисти, които през септември да се включат в този успешен проект.

Ето тук можеш да прочетеш повече за поканата и как да се включиш, а надолу е разговорът ни с Миро, две години след като последно се срещнахме. И става все по-хубаво.

За теб разказвахме преди две години, когато всичко около арт резиденцията беше в много начален етап. Какво се промени оттогава, освен, че успешно я завърши?

Завършил е особена дума, която малко ме плаши. За мен това място постоянно ще се променя. Но определено се чувствам много щастлив, че успяхме да го направим годно за работа. Иначе много неща се промениха. Някои от основните ми идеи отпаднаха, на тяхно място дойдоха други.

Отпадналите са отпаднали… разкажи за новодошлите.

Най-вече се конкретизират нещата. Новите идеи са главно как да бъде устроено ателието. Кое къде да се намира. Също така-конкретизиране към кои артисти да бъде таргетирано ателието.

И те са?

Хора които имат интерес към това да изразят идеята си чрез ситопечат или ризограф. Визуални артисти, които биха пробвали медията дори и за пръв път.

Може ли да се каже, че това е място, в което освен, че можеш да доразвиваш своите идеи, то и придобиваш нови умения?

Да, абсолютно.

С какви хора се запозна по пътя към осъществяването на тази своя идея?

Мисля, че целият стремеж да я сбъдна ме е водил през цялото време по правилния път. Срещах се с хора, които искаха да помогнат. И това дава надежда.

Какво промени в теб лично целият този проект?

Определено се научих на доста ремонтна дейност, която иначе нямаше как да придобия.
Най-щастлив съм, че не успях да отхвърля идеята от главата си. В днешно време си мисля, че е доста лесно да се откажеш от това, което търсиш. Просто, защото е далеч. Работя по къщата и ателието вече 3 години и си мисля че е страхотно, просто, че успях да запазя интереса си. Естествено съм и супер благодарен на семейството ми и всички които помагат.

Какви са обитателите на арт резиденцията? С какво се занимават, какви идеи развиват?

Тепърва започваме да посрещаме артисти. За сега ни гостува GlowGraff, който изрисува една фасада в Габрово и после завършихме със сито печат в 3 цвята. Сега обявихме и отворена покана за артисти през септември тази година. Надявам се да се включат хора, както от България, така и от чужбина и да се получат интересни неща.

Какво най-силно ги привлича в това място?

Забелязвам, че хората, които живеят в София имат най-голям интерес към мястото. Естествено привлича ги необичайната среда, както и фокусът на ателието към сито печат и ризография. Да си в малко село в планината и да имаш възможност да се занимаваш с алтернативни печатни техники е супер.

Какво е за теб арт резиденцията? Втори дом? Сбъдната мета?

Превръща се в абсолютно естествения ми хабитат. Харесва ми да живея тук, да срещам различни хора, а в другото време да си работя по мои неща. Чувствам се на мястото си и се надявам още дълго да е така.

А какви са твоите професионални идеи, с които мислиш да се захващаш сега?

Искам да продължа да развивам ателието, да го оборудвам, да затвърдя уменията си в сито печата и естествено да не спирам да рисувам. Сега работя в колаборация по един проект, който ще излезе на бял свят през октомври, но е още рано да издавам.

Дотогава обаче ще е лято… какво ще бъде според теб то тази година?

Не правя прогнози. Ще видим

Ти къде ще бъдеш?

Главно в ателието май. Надявам се обаче да отида поне един път до море и планина. Пак… ще видим.

Музиката, която слуша природата около резиденцията е… ?

Постоянна. Иначе за жанр не мога да кажа. Слушам какво ли не, важното е да ме докосне.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!