Можеш ли да управляваш парите си?

Повечето хора в света не могат. Разбирате ли как работят парите? Нека видим колко добре ще се справите със следните въпроси.

1. Да предположим, че имате 100 лева на спестовен депозит и годишната лихва е 2% . След 5 години колко пари ще имате, ако не теглите нищо?

А) повече от 102 лв.

Б) точно 102 лв.

В) по малко от 102 лв.

Г) Не мога да отговоря

2. В случай, че лихвеният процент по спестовния Ви депозит е 1% на година, а инфлацията е 2% на година, то след 1 година ще можете да си купите:

А) Също толкова продукти и услуги

Б) Повече продукти и услуги

В) По-малко продукти и услуги

Г) Не мога да отговоря

3. Мислите ли, че следното твърдение е вярно: “Да купиш акция в отделна компания е по-безопасно като възвръщаемост отколкото да инвестираш във взаимен фонд, който държи различни акции”?

А) Вярно

Б) Грешно

В) Не мога да отговоря

[ft_toggles open=””]

[ft_toggle title=”Правилните отговори”]1 – А;

2 – В;

3 – Б.[/ft_toggle]

[/ft_toggles]

Как се справихте? Успяхте ли да отговорите правилно на всички въпроси? Ако сте успели, то Вие принадлежите към учудващо малка част от населението.

В Русия 97% от запитаните не могат да отоговорят правилно и на трите въпроса. Въпреки че това може да се очаква от бивша комунистическа държава, то меката на капитализма – Америка, не се справя много по-добре. Едва 35% от американците отговарят правилно на трите въпроса. Най-добре се представят германците – 57% и холандците – 46%, които отговарят правилно на всички въпроси, но това означава, че едва половината от хората разбират елементарни финансови ситуации. В държави с доста силни икономики резултатите са плачевни – 73% от шведите, 72% от италианците, 72% от японците и 69% от французите не успяват да отоговорят правилно.

Бързо променящата се световна икономика прави финансовата необразованост по-страшна от всякога.

Това проучване е публикувано през 2014 г. от икономистите Ана-Мария Лусарди и Оливиа Мичел и резултатите разкриват ниска финансова култура и разбиране. Те открехват вратата към един парадокс: тази необразованост е широко разпространена дори в развиващия се свят, където подобно незнание може да има доста лоши последствия. Икономистите добавят: “Финансовите пазари в световен мащаб са все по-достъпни за малките инвеститори, с растящ брой услуги и възможности. Точно преди финансовата криза потребителските кредити и жилищните ипотеки растат главоломно. Хората, които са имали кредтини карти или високорискова ипотека, са били поставени в исторически необичайната позиция сами да решават колко да вземат назаем. Алтернативните финансови услуги като бързи кредити, заложни къщи, безлихвени заеми и други, също стават много популярни. В същото време промени в управлението на пенсионните фондове създават предпоставка за автономност на решенията за спестяванията на работещите и пенсионерите. Днес, поколението след Втората световна война в Америка, има основно фиксирани вноски по пенсионните си планове или индивидулани пенсионни планове. Тази тенденция към намаляване влиянието на посредника кара хората все повече сами да решават какво да правят с парите си и да бъдат отговорни сами за инвестиционните си решения”.

Caucasian middle-aged businessman and Filipino businesswoman holding different sized piggybanks.

Ниската финансова култура е в основата на всички тези промени във финансвото поведение. За голяма част от хората личния фалит е само на едно лошо решение разстояние. Това ще бъде още по-голяма заплаха, ако среданата класа продължава да расте, а финансовата култура остане на същите нива. Сравнително бързия икономически прогрес на много семейства в развиващия се свят, може да се окаже мираж, ако не могат да управляват разходите, заемите и спестяванията си или да оценяват риска в определени, на пръв поглед добре изглеждащи, инвестиции. Лусарди и Мичел откриват, че финансовото обучение на хора с ниско образование подобрява икономическото им състояние с 82%. Подобрението при студените е с 56%, което също представлява голям потенциал за развитие.

financial_education

Добри новини ли са това? На базата на тези резултати можем да предположим, че търсенето на образование по финансови въпроси е много голямо. Но не е. Това се дължи на факта, че хората до голяма степен надценяват своите умения и знания. Когато биват попитани да оценят своята финансова култура от 1 до 7, 70% от интервюираните американци се оценяват на 4 и отгоре. Но всъщност едва 35% от тях са отговорили правилно на трите лесни въпроса. Същата тенденция се наблюдава и в Германия и Холандия.

Проучването също открива, че жените, бедните и възрастните са хората с най-ниска финансова култура. При възрастните самочуствието за техните знания расте с годините. Изглежда че, мъжете са по-наясно с паричните въпроси от жените, без значение от възрастта или образованието, но жените пък са по-наясно със своите ограничени финансови знания – мъжете се справят по-добре на теста, а много по-голям брой жени отговарят с “не мога да отговоря”. От това следва, че осъзнавайки незадоволитените си знания, е по-вероятно жените да са сред хората, търсещи програми за финансово образование.

Имайки предвид, че финансовите продукти стават все по-разнообразни, сложни и масови и все повече хора се присъединяват към средната класа, то финансовата култура ще бъде все по-голям приоритет. Практично и достъпно образование ще трябва да бъде предоставено на милиони хора за да могат драстично да подобрят своето икономическо състояние.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. 100% е по-добре да инвестираш в една акция отколкото във взаимен фонд! относно продуктите ще можеш да си купиш толкова колкото пазара може да ти даде за тази цена….

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!