Надежда Чипева и предизвикателството да бъдеш фотожурналист

Тя е на всяко важно и историческо събитие през последните години. Носител на много и престижни отличия, сред които и журналистическата награда “Черноризец Храбър”, фотожурналистът Надежда Чипева е едно от имената, които са оставили най-силна следа във фотожурналистиката у нас. Тя ще бъде и част от международното жури, което ще избере победителите в най-мащабния фотографски конкурс у нас BECA Photo Award.

Разговаряме с нея за професията, вдъхновението и отдадеността, незабравимите истории и любимите кадри!

Кога се научихте да виждате и как всъщност се усвоява тази фотографска способност?

Винаги съм искала да бъда фотограф, нямаше колебания, нямаше съмнения. Времето, в което растях, не беше благосклонно, но все пак намерих пътя и колкото по-трудно беше, толкова по-доволна бях. Знаех, че това, което е трудно днес, утре ще ми помогне да бъда по-добра. От самото начало исках да се занимавам с цветна фотография, но онова време това беше трудно, цветните филми бяха кът и скъпи, да ги проявиш и след това да копираш, също. Пътечката беше сама да се науча да проявявам и копирам. Това ми позволи да съм самостоятелна в постигане на крайния резултат, а това беше, повярвайте ми, много важно условие.

На бунището в търсене на прехрана село Алеко Константиново

Завърших Фотографското училище на Янка Кюрчиева, по мое време това беше единственото след гимназия. Беше стойностно и необходимо.

В началото всичко се въртеше около художествената фотография, тя стимулираше търсенето на цветния изказ, който в моите представи беше изчистен и ясен, лишен от бъбривост, но наситен с емоции.

Виж още: Before Creating Academy организира един от най-мащабните фото конкурси у нас BECA Photo Award

Имах късмета да постъпя в БТА, където трябваше да направя цветна лаборатория, много съм горда, че успях да я превърна в оазис за колегите ми, които снимаха диапозитив или имаха нужда от качествени копия.

2002, Посещението на Папа Йоан в Рилската обител, съпроводен от игумена дядо Йоан и Симеон II

 

Може ли да се каже, че репортажната фотография ви е доизградила като човек?

Това беше едната страна на моя живот, другият, и по-важен беше, че бях попаднала между най-добрите фотожурналисти.

Така доживях промените, които определиха хода на моята професия. Снимайки всеки ден промените, се научих да виждам. Значението на тези фотографии все повече определят моята философия и позиция на фотожурналист. Снимката трябва да те хваща веднага, да ти разкаже историята зад нея и да те накара да продължиш да се интересуваш от случващото се.

2007, Портрет на Дейвид Линч

Годините минаваха, а аз бях свидетел на събитията, променили последните 3 десетилетия от нашия живот за лошо или хубаво. Аз също се променях, намирането на верен фотографски език беше от решаващо значение, защото работех във водещ вестник и отговорността беше много голяма.

Имате ли спомени, свързани с фотографията и опита ви като фоторепортер, които са ви накарали да искате да свалите апарата и да не заснемате това, което виждате пред себе си?

Има безброй “случки”, които ме съпътстват, но на въпроса, кога не вдигнах апарата – това бе в едно родопско село, пред горящото кюмбе, когато един млад мъж не издържа и се разплака, разказвайки ми, че има черен печат в паспорта си и вече не може да види със семейството си. Представете си, какъв кадър е това и какво ми е коствало да не вдигна апарата, защото бях убедена, че ще накърня достойнството на този Човек, осмелил се да сподели най-голямата си мъка.

Не съм била военен фотограф, но мои колеги са били и знаете ли, те не разказват, защото не могат, това не се разказва. Остават техните фотографии, те са техните разкази.

2001, На опашка за мляко за 1 стотинка

 

Какви са предизвикателствата, през които се налага да преминават фотожурналистите в своята работа? Онези, за които хорта не си дават сметка?

Същото важи и за мен, моите фотографии са моите разкази и все пак ще ви разкажа една случка, която касае мен най-вече като фотограф. За трети път щях да ходя да отразявам Паневритмията на бялото братство, познавайки събитието, исках да направя нещо по-различно. Качих се над езерото Бъбрека, пред него се играеше паневритмията, исках да се вижда цялото езеро, но за целта трябваше да застана на самия ръб, притаих дъх, измерих всичко и застанах с леко наведена глава, за да видя ръба на езерото. Заснех кадъра така, както го исках – беше много опасно, но това в случая изобщо не значеше нещо за мен. Днес с един дрон ще направиш този кадър без никакъв проблем.

2008, Паневритмия на Рилските езера – през “Бъбрека”

Това, че минах през аналоговата фотография, през първите несъвършени дигитални камери и доживях в ръцете ми да имам една лека и компактна “безогледалка”, повярвайте ми, ме прави щастлива. Вече не ме болят ръцете, гърба… пък и мога да продължа да снимам.

Виж още: Фотографът Владимир Василев: “България ме научи да мисля. Франция ме научи да мечтая”

Кои са най-вдъхновяващи моменти във вашата кариера?

Вдъхновението е магия, когато го има, значи, че нещо си е струвало. Имала съм много моменти, които са ме карали да подскачам от радост и вътрешно да тържествувам. Беше през онази 1997 г., зимата, когато щурмуваха Парламента – кадъра, който направих, беше на другия ден: с окървавения протестиращ, държащ импровизирано синьо знаме и зад него вдигнат юмрук – това е фотографията, която стана корица на списание “Сега” и един символ на този протест. Момента, в който направих снимката, знаех, че имам възможно най-доброто изображение на случващото се.

1997, “Окървавеният протестант”

 

Ако можехте да спасите само един ваш кадър, то кой би било това и защо?

Е, много е трудно да избера само един кадър, който да спася, но този е един от тези, които не бих искала да загубя.

2007, Ледено хоро

 

Как бихте мотивирали някой, който се колебае, дали да се занимава в фотожурналистика у нас?

Фотожурналистиката е една от най-трудните професии, за нея трябва себеотдаване.

Включвате се като жури на конкурса BECA Photo Award, редом до други международни фотографи и дори ваш колега от Reuters. Какво ще оценявате най-много при избора си?

С надежда да открия нови колеги очаквам конкурса BECA Photo Award.

Защо според вас е важно за един фотограф да взима участие в подобни конкурси? Какво носят те, освен материални награди?

Това е шанс за всеки фотограф, заел се да говори на фотографски език.

2020, Пандемия
(4 снимки от незавършен проект)

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Навремето може и да е била читав фотограф, но в момента е пълен шит. Има много по-стоностни от нея. Стига сте вадили измислени герои от нафталина.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!