“Дай си ми куклите, на си ти парцалите”

“Добрият, лошият и злият”

Реалност. Че сме разделени – разделени сме. Че с лека ръка “изтриваме” приятели, които не мислят като нас, не споделят нашите политически възгледи, ходят/не ходят по протести, харесват/не харесват този или онзи политик – това е факт. От години, за съжаление.

Друга ми прави впечатление напоследък. Онова “от осанна до разпни го” и твърде късият път от едното до другото. Наивното, инфантилно и толкова еднопластово, черно-бяло поместване на хора в групата на “добрите”/”нашите” и “лошите”/чуждите/врагът. Като в детска градина. Много е лесно да се превърнеш в герой (поне за една част от обществото ни напоследък) – един от бързите и сигурни начини да се превърнеш от незабележим водещ с рейтинг 0.5 в революционер, борец срещу “мафията” и facebook любимец на “лидерите на мнение във фейсбук” е, например, да си водещ в БНТ. Кошлуков реши да ти смени часовия пояс или о, ужас! да ти свали предаването и хоп…герой си. Мафията те мрази, значи си от “нашите”. Не може рейтингът ти да е нисък, да те гледат само майка ти/жена ти/децата… да има някаква друга причина (например пазарна) да те свалят от ефир. Изключено! Мафията ти запушва устата. Герой си. Като в приказките. Добрият и лошият. Снежанка и мащехата. Пепеляшка и злата орисница. И някак се пропуска тънкият момент, че в живота образите са по-сложни, по-многопластови. И че това, че си “враг” на Кошлуков (името, разбира се, може да е на друг представител на “лошите”), не означава непременно, че ти си бистра сълза, непорочна девица, с изряден морал и ангелски крила, които ще избият през гърба ти всеки момент. И изведнъж – баммм! Кривнал е от пътя “героят наш”, влял се е в Цетановите редици (Да, за Горан Благоев говоря, той е поредният “разжалван”) и станал републиканец и бързо го разжалват онези, които са го превърнали в жертва на системата, героизирали са го и са редили хвалебствени оди в негова защита.

Можех и по-кратко да го кажа:

  1. Това, че го раздаваш “опозиционер” на сегашната власт, обявяваш се за враг на Борисов, Пеевски, Доган, Драган, Петкан и т.н., далеч не означава, че си с възвишени принци и че по дифолт си “новият национален герой”, жертва на системата. И да, това че не харесваш пълни чекмеджета, не означава автоматично, че нямаш афинитет към асансьори… Упс, каква изненада, а?!
  2. Няма да е лошо достойните и можещи хора у нас (ако наистина ги смятаме за такива, ценим труда и принципите им) да виждат подкрепа и доверие от нас по принцип, а не само, когато ги обявим за жертви на “лошите”.
  3. Не, не защитавам нито Кошлуков, нито другите споменати лица и събития. Просто пораснах и спрях да вярвам в приказки. За добрата, красива принцеса и злата мащеха с пъпка на носа. Простете!
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!