За омразата, думите и белезите – Симеон Василев, съосновател на Фондация GLAS

Преди често зачитах  коментари под материали, които публикуваме, под чужи такива, спорове под постове в социалните мрежи и изобщо, като всеки един от нас, май поне веднъж седмично попадах на нещо, което ме потриса. Вече удивлението ми от всичко, което очите ми виждат, но съзнанието отхърля е по-кратко и не се възстановявам с часове, но май това е някак по-плашещо. Свикнах ли? За нормално ли го приех? Не.

Все още имам чувството, че има хора, които единственoто, което обичат да правят е да мразят. И да го заявяват. И го правят от сутринта. И го правят всеки ден. И, не, не е нормално. Обаче по света и у нас има хора, които трудно дефинират кое и кои са “нормалните” – мисли, хора, действия, чувства.

И, понеже не искам да генерализирам, затова няма да говоря за “всички”.

И, понеже е интервю, породено от желанието да се обърне внимание на “езика на омразата”, затова повторенията са нарочни. За да се запечатат, за да се набие думата в съзнанието ни, в мислите ни и да си намери място там, където най-добре ще ни дефинира и нас като хора. В “нормалното” на нашите души или в “отрицанието” – там, където да възпламени желание да търсим нормалния диалог, подход и начин да я преборим. Защото я виждаме, четем и чуваме толкова често, че я подминаваме вече. А тя е там и дори, може би, расте.

Със Симеон Василев – съосновател на Фондация GLAS ще говорим за омразата.

Можем ли да определим трите най-мразени неща от повечето хора у нас, чисто статистически? Умишлено не си формулирам въпроса “трите най-мразени неща от българина”, защото не искам да слагам всички под общ знаменател.

И на мен ще ми бъде трудно да генерализирам, още повече дори google мълчи по въпроса. Но мисля, че мразим еднакво силно и политиците, и футболистите. Шегата настрана. В контекста на настоящето започваме сякаш бързо да мразим всеки с различна позиция от нашата, че дори и всеки различен. А ако говорим за групи от хора, които “водят класациите” по омраза към тях това, често са ромите и ЛГБТ. Но ето пак, мразим и силните и слабите, въобще омразата се превръща в световен спорт. Живеем във времена на дефицит на оптимизъм и емпатия. Но, надявам се, ни чакат и по-светли дни.

Кадър от изложбата “Shit storm: колекция от онлайн омраза”, фотография: Радина Ганчева

Може ли да се каже, че има някакво обяснение защо има концентрирана толкова омраза точно върху тези неща. Бързам да подчертая, че под “обяснение” нямам предвид оправдание. Питам се защо? Имаш ли ти за себе си някакво обяснение защо според теб?

Да, имам обяснение, говорейки за гей обществото и то е, че през последните пет години ние станахме много по-видими, много по-смели, много по-открити за себе си, пред себе си и пред обществото. Прайд привлича хиляди, тази година в Бургас и Пловдив имаше шествия срещу хомофобията, водим дела за промяна на законодателството, говорим много за проблемите и трудностите пред нас и неминуемо, с тази растяща видимост, идва и все по-засилващ се страх сред част от обществото. Но за мен това не са доминиращите възгледи, а просто по-шумните, по-застрашителните. Ето според последните данни от наше национално представително проучване, проведено тази година, мнозинството от българите осъзнават, че има проблем с дискриминацията срещу ЛГТБ хора и я осъждат, особено в училищната среда. Освен това и три четвърти от респондентите подкрепят хомофобските и трансфобските мотиви при извършване на нападения над личността да търпят същите санкции от закона, както и останалите престъпления от омраза. За мен това е победа, че сме успели да повдигнем общественото съзнание по въпроса. А това разделение на лагери, на гей и традиционналисти, съществува дори в страните, в които има брачно равенство и мнозинството подкрепя гей общността. Голямата разлика е, че подкрепящите там публично се застъпват за малцинствата, думата им се чува.

Кадър от изложбата “Shit storm: колекция от онлайн омраза”, фотография: Радина Ганчева

Нека да дефинираме какво точно означава “език на омразата”?

Говорене, което изразява омраза или окуражава насилие към човек или група от хора, базирано на признаци като раса, пол, възраст, религия, сексуална ориентация и други. Съществуват безкрайни дебати за това къде е свободата на изразяване и къде започва езика на омраза. Все по-голяма част от общуването си се мести онлайн, от разговорите, които нормално провеждаме с близки и приятели вече преминаваме към комуникация с емоджита, реакции и видео. И колкото и нормален да е този процес, за жалост той носи и по-лесно разпространение за онлайн тормоза. Най-големите социални платформи работят усилено за елеминиране на такова съдържание, но то все пак намира своя път, в лични съобщения и други форми. Езикът на омраза е всичко, което е директна словесна атака към човек заради негови характеристики. А според изследователи и психолози доказано съществува връзка между физическото насилие и думите. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан само преди дни заяви по повод терористичните атаки във Виена: “Стъпката от виртуалната омраза към истинското насилие е малка”.

Езикът на омраза може да доведе до вреда, но опасното е, че го прави индиректно, като мотивира други да мислят и действат срещу определени хора.

Кадър от изложбата “Shit storm: колекция от онлайн омраза”, фотография: Радина Ганчева

Колко често са ти говорили на теб с езика на омразата и какви са били поводите?

Работата ми като гей активист е единствената причина мисля да чувам толкова обиди, заплахи и закани по свой адрес. Количеството понякога е плашещо, но просто гледам да не казвам на мама, хахаха. Поводите са отново работата ни, дали ще става въпрос за билборд, за изложба, за изказване по телевизията, винаги се намира някой, който да изрази несъгласието си под формата на обида. Приемам го за част от развитието ни като движение. Но ако аз намирам начини да се справя с този онлайн тормоз, това не е така за много други ЛГБТ хора, които често споделят за влошено психическо здраве, тревожност, паник атаки и дори суицидни мисли. Думите нараняват, добре е да си го припомняме.

Какви чувства е пораждало това в теб? Страхувал ли си се, че ще се пречупиш в някакъв момент и ще искаш да отвърнеш със същия език, че в теб се зараждат подобни чувства, с които да искаш да се противопоставиш?

Никога, дори и за миг не ми е минавало през ум да отговоря със същото. Наистина съм искрен, не го казвам само заради интервюто. Не вярвам в агресията, нито вербална, нито физическа. Не вярвам и че тя може да промени възгледите на друг. Само веднъж съм си позволявал да отговоря с шега, защото понякога заканите са доста комично-простовати и наивни, но за жалост ответната страна не разбра шегата. Веднъж само си позволих да споделя скрийншот на изпратено ми съобщение във фейсбук, което гласаше нещо от сорта на “Не искаме внуците ни да са педерасти. За това ви вкарват чернилки да ви шибат.” И продължаваше в тази канонада, но интересното е, че беше изпратен от жена.

Кадър от изложбата “Shit storm: колекция от онлайн омраза”, фотография: Радина Ганчева

Смяташ ли, че у нас обществената ценностна система е деформирана или тези прояви на вербална агресия остават единствено на ниво “зад монитора” и между четири стени, където реално си “невидим”?

Не, ние имаме морален компас като общество, който вярвам е верен. Многократно го казвам, но вербалната агресия не е само зад монитора, тя идва от най-високата трибуна в държавата ни – парламентът. Народните представители бълват език на омраза, словесно нападат малцинства, майки, гей хора. И когато чуваш този тип говорене по телевизитяа, от народно избраните представители, се чувстваш овластен да драснеш във фейсбук “моите пет стотинки по темата”. Виртуалната омраза, да, тя остава невидима, защото често е в лични съобщения, имейли, а ако е публични коментари понякога бива бързо изтрита. Но имаме да се борим с нея на много нива.

Последният проект, зад който стои Фондацията е изложбата “Shit storm: колекция от онлайн омраза”. Какво разказва експозицията?

Изложбата показва реални закани и обиди, отправени онлайн, към активисти и общественици. Те са пресъздадени чрез изкуство от четирима страхотни автори – Вероника Белчева, Елизавета Ангелова, Костадин Кокаланов и Стефан Чинов. Всички те се занимават с шрифт, калиграфия, дизайн, илюстрация. На изложбата може да видите техните творби, какво и двеминутна анимация с глас, която няма да ви остави безразлични.

Каква е твоята противоотрова?

Изкуство, вино, пътуване и смеха на близки приятели.

Стефан Чинов, един от авторите, на откриването на изложбата заедно със сина си пред своята творба. Фотография: Радина Ганчева

______________

*Заглавна снимка: Вихрен Георгиев 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!