Паметникът на Съветската армия трябва да остане!

“На съветската армия освободителка от признателния български народ”.

В този надпис се съдържа една историческа неистина и две нелепи твърдения.

Исторически факт е, че съветската армия не ни е освобождавала, а напротив – тя навлиза в наша територия на 8 септември 1944 – три дни след като Съветският съюз обявява война на Царство България и в деня, в който правителството на Константин Муравиев обявява война на Нацистка Германия. Непосредствено преди тези събития на 26 август 1944 правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз, като се разпорежда германските войски да напуснат страната до 31 август, а отказващите да бъдат разоръжени. На 2 септември 1944 г. парламентарната опозиция съставя ново правителство, което прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от териториите анексирани от Югославия и Гърция.

В този смисъл според международното право съветската армия е окупатор и завоевател. Съветската армия не дава нито една жертва в т.нар. “освобождаване” на България от фашизма. На територията на България загиват само около 150 съветски войници и офицери в началото на ноември 1944 г. в боевете при Кула – единствената битка на българска територия по времето на Втората световна война при контраофанзива на германски войски, базирани на територията на Югославия. Но тогава вече правителството на Кимон Георгиев е подписало примирие със Съветския съюз, а България е във война с Германия.

Тоест, историческата претенция, че Съветският съюз ни е освободил от фашизма, е несъстоятелна.

Твърденията, че паметникът е от българския народ и че народът е признателен, са нелепи.

Няма данни българският народ да е заявил желание за изграждането на монумента, да е проведено допитване или референдум преди 4 октомври 1949 г., когато доминираният от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия.

Да, в онези времена се е заграбвало всичко, дори волята на народа.

Кой народ е бил признателен? Този, който е търпял своеволията на армията-окупаторка почти 3 години ли? Изнасилваните от съветски войници български жени дали са били признателни? А хорицата по селата, които под „освобождение” са разбирали само освобождването от съдържание на мазетата си от братушките, и те ли са били признателни? А може би работниците с унизителни заплати, но пък успели да изработят и над 100 милиарда лева за издържката на над 600 000 войници и офицери, “освобождавали” ни почти три години? Не, не, сигурно са били признателни семействата на над 30 000 безследно изчезнали? Или пък роднините и приятелите на изселените и интернираните? О, не, най-признателни са били сигурно семействата на осъдените от Народния съд – на смърт, на затвор, на отнемане на имущество или просто дамгосани като “Враг на народа”.

Какви красиви и вълнуващи неща само са се случвали на българския народ докато братската съветска армия е поостанала в страната ни дълго след победата над фашизма, за да може заедно с БКП и Отечественият фронт да ни направи васали на великия Съветски съюз. Как да не е признателен народът?

Да, паметникът трябва да остане!

Защото е паметник на изкривената историята и на политическата пропаганда. Трябва да стърчи там със страшната си 37-метрова сила и да ни боде.

Трябва да го оставим като поле за изява на уличните артисти и на свободното мнение, като тренировъчен полигон на прокуратурата и полицията – да ловят и преследват свободни мнения и после да се разкайват, като място за манифестация на комунисти и националисти – за да ги броим как намаляват всяка година, като повод за изява на руския посланик – иначе мълчи по важни обществени теми, а така от време на време излиза от задкулисието, като учебно нагледно помагало по история на идните българи.

Трябва да е там, защото в редица чуждестранни туристически форуми е забележителност с етикет “must see”*. Защото не само ние, но и светът трябва да знае истината. Но е добре да я напишем и изложим до този колос на промития мозък. Не е нужно да го правим на 37-метров плакет. На истината не й е нужна грандиозност, тя сама по себе си е грандиозна.

*Must see – трябва да се види (от англ. език)

Снимка: e-zdravey.com
Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Must see и паметникът на американските летци, съсипали столицата ни от бомбардировки и убили хиляди. Този монумент, изграден извън оградата на американсктото посолство, трябва също да го има като знак на въпиющата гъзолизщина, обладала много безмозъчни инфатили и палячовци по високите етажи.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!