”Еее, шефе, и ти някой ден ще ме пре**еш”

Един заместник областен управител (ще го наречем Машо Станков) след редовната оперативка в понеделник, остава след всички, да си поговори с областния управител.

“Шефе, ако знаеш какво сиренце набарах – истинско, от мляко. Тук в една наша мандра го правят. Знаеш аз само истински неща похапвам. И без пари, бе, без пари. То иначе е 10 лв. килото, ама като за нас, като за теб де, казаха ще го дадат по 5 лв.  Да ти взема една тенекийка, а? Е го, сега и доматките излизат… ммм…”, подхваща разговора Машо.

Областният управител не слуша, гледа някакви документи и подписва. Вдига поглед и пита: “Ти ходи ли в петък до онова село, да видиш какво става с пътя, дето е пропаднал?”

„Абе тръгнах, ама по пътя спрях на мандрата, дето ти разправям и се заговорихме със собственика и тооо… стана късно. Днес ще ида. Та като минавам оттам, да ти взема една тенекийка или ако искаш две? То какво му плащаш на това хубаво сирене – 5 лева. Еййй, при комунизма беше толкова овчето”, мазничко и с онзи конспиративен приглушен глас продължава да си настоява за сиренето Машо.

“Стига с това сирене, само до сирене ми е сега. Заминавай да видиш там проблема с  пътя, вземи с теб и двама експерти и до довечера да имаме доклад”, нервно го прекъсва областният.

“Еййй, шефе, ти пък искаш цялата работа на света да свършим. Едно време на тая сграда пишеше Окръжен съвет. Демек тук хората идват да се съветват, не пишеше Окръжна работилница. Работа и след нас ще има, остави и за другите. Това младите много зор си давате. Ама, айде, сега ги качвам на колата и ще я свършим и тая.”

Привечер Машо нахлува в кабинета на шефа с една папчица и тенекия сирене, ухилен до уши. „Еййй, хубава я свършихме, шефе, днес. Ето ти го доклада, ето я и тенекийката. Осем килограма е. Дай 40 лева и стига си работил, взимай сиренцето и се прибирай, па си сипи една ракийка да видиш какво сиренце е това.”

Областният управител вади 40 лева и ги подава изнервен: “Машо, махай ми се от главата. Само за тънката мислиш.”

След месец бащата на областния среща стария си приятел от казармата, който е и собственик на “една наша мандра”, както я нарекъл Машо.

“Ехеее, Иване, от кога не сме се виждали? Как си, що си? Разбрах твойто момче е станало областен управител. Браво, браво, много се радвам. А дали е харесал сиренето, дето му пратих?”

„Какво сирене? Ааа, да не е онова дето Машо Станков му беше намерил много евтино – една тенекия. Страхотно сирене. Чак не вярвах, че е 5 лв. на килограм.”

„Ама как така 5 лева? Дойде при мен Машо Станков и ми казва: “Дай от твойто сиренце да занесем на новия областен. Така се прави за добре дошъл. А и е наше момче, на Иван – твоя приятел, е син. Аз му дадох три тенекии, ей така. Викам му, Машо, една за тебе – и две да носиш на момчето армаган. Да даде и една на баща му от мене. И много здраве да му носиш. Мале, мале, серсемин такъв. Верно ли му е продал сиренето? Една тенекия? Значи две си е прибрал, едната му е продал. Еййй, тарикат си беше още като комсомолски секретар, тарикат си остана. Бре, бре, бре…”

На другия ден областният извикал Машо Станков и започнал да го гълчи: „Не те ли е срам, бе Машо? Да ходиш да просиш по хората, да муфтиш. И на всичкото отгоре да замесваш и мен. То това твойто на нищо не прилича. Та ти си представител на държавата, бе Машо. Какво ще си мислят хората за нас. А и не стига, че си измуфтил човека уж заради мен, ами и ми го продаде това пусто сирене. Платих си, за да ме излагаш.”

“Ееее, шефе, не се коси толкова. Такъв е животът – сега аз съм те пре**ал, друг път ти ще ме пре**еш. А хората… е*и ги хората, те така са свикнали  – на никой не му прави впечатление.”

Бай Ганьо е жив. Презареден с новото време. Той е и във властта. Е, не всички във властта са такива. Да не се обиждат достойните, ако прочетат това. Но и една муха в киселото мляко го прави негодно за ядене. Но за жалост мухата не е една.

И така, мухи, разпознахте ли се? Партийни назначения, наши хора на службица или на хранилка, тунеядци и келепираджии. Изпечени в далаверката и тарикатлъка. Некомпетентни, неграмотни и мързеливи. С малко или с много власт. Нищожества с положение. Силни с отразената сила на началниците ви, които в повечето от случаите дори и не подозират, че ползвате имената им за рекет.

Молите сгърчено за тези си службици, с мазни думички, чупене на пръсти и силно навеждане. Друг път вменявате чувство на вина у висшестоящите – “ама аз толкова помагах на изборите, живота и здравето си дадох за тая партия, това ли ми е наградата”. Някога и плашите – “ще разбия структурата, ще разбия партията”. И се домогват до постчето с всички средства. До тенекийката сирене, до касетката домати, до едно агънце, до 5, 100, 2000 или 50000 лева.

Вие сте ку*ви и мутри в едно. По-долна порода от вас няма. Продавате се на едните и рекетирате другите. Гърчите се пред големите на деня и мародерствате над малките. Вие сте масовата проява на модела #КОЙ.

Не ни отвращават партиите, отвращавате ни вие, “партийците”. Защото, която и партия да дойде на власт – вие оставате! И най-страшното е, че не се свените да гледате децата си в очите.

*Снимката към тази публикация е на истинския Машо Станков. Достатъчно от него, за да си изградите пълна представа и за лицето, и за душата.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!