Street фотографите Пенко Скумов и Свилен Начев за вдъхновението, фотографията и какво следва в BECA | Before Creating Academy

Общото между двамата, освен хубавото чувство за хумор и обезоръжаващата добрина, която излъчват, е и street фотографията. Всеки един е с отличителен и запомнящ се личен стил и ако сте срещали техни фотографии, то със сигурност не сте ги подминавали.

Разказвам за Пенко Скумов и Свилен Начев заедно, защото това са двамата основни лектори, които ще водят модул Street Фотография в новооткритата Академия по фотография BECA | Before Creating Academy. 

Срещам се с тях, за да ми разкажат повече за това как се скача в подобно начинание и какъв е пътят, който всеки е извървял дотук.

Случвало ли ви се е досега пред обектива ви на улицата да застане човек, който и до днес да не можете да забравите?

П. Да, това ми се случва много често. Фотографът интуитивно търси интересни, експресивни и запомнящи се лица. Виждам постоянно лица, които съм заснел преди време и усещането е много странно. Сякаш познавам тези хора, сякаш са ми близки, но от някакъв паралелен свят, светът на моите снимки.

С. Всъщност не. Лицето не е нещо върху, което се фокусирам в моята фотография, пък и не съм от най-паметливите. 

Фотография: Свилен Начев

Да разбирам ли, че самото действие те вълнува повече от лицето? Какво “търсиш”, когато снимаш?

С. Не точно. Интересувам се от по-абстрактни неща като абсурда, контрасти, хумор. За мен е важно един кадър да изрази някакво чувство, а не просто факт.

Как изобщо реши да се занимаваш с фотография?

С. Винаги съм бил фен на Нешънъл Джиографик, след това и на агенция Магнум. Преди 10 години се сдобих с камера и започнаха моите опити.

Фотография: Свилен Начев

П. Беше отдавна. Преди повече от 20 години. Някъде през 1998 г. вече бях запленен от черно-бялата фотография и знаех, че искам да се занимавам с това.

С идея ли тръгвате да снимате или се оставяте на случайността?

П. Човек събира идеи, визуална култура, вдъхновява се ежедневно от изкуството и от самия живот. По този начин настройва ума си, окото си и инстинкта си за неща, които търси на улицата. Но когато излиза навън с камера, се оставя на случайността, на “театъра на живота” да се разкрие пред погледа му.

Фотография: Пенко Скумов

Случайността е “глината” на стрийт фотографа. И както е казал Фелини: “Случайността е другото име на Господ“.

С. Това, което мен ме изкарва на улицата е идеята, че на следващия ъгъл ще се случи нещо интересно и аз ще успея да го уловя в кадър.

Запомнил ли си някоя интересна история, която те е трогнала силно?

С. Не, нямам такава история, но всъщност снимайки ежедневието аз променям реалността и я правя да изглежда интересна. Наоколо не е такова. Аз му придавам значимост, вкарвайки го в кадри.

Може ли да се каже тогава, че фотографията е илюзия, а не истина?

С. 100%, поне за мен. Направо си е лъжа. Въпреки че снимаме абсолютната действителност, ние вкарваме нашата субективна истина.

Случвало ли ви се е да губите вдъхновение?

П. Това се случва постоянно. Но с времето фотографът си изработва механизми, които му помагат да продължи. Вдъхновението не е всичко. Трябва да се работи, да се постоянства. Трябва да се излезе и да се “вдиша” улицата, живота навън, ако щете да се оставите по течението. Големият гръцки фотограф Економопулос казва, че обича “да си губи времето”, да бъде като бездомно куче. Това състояние на чиста свобода е много важно във фотографията.

Фотография: Пенко Скумов

С. И аз губя вдъхновението си, нонстоп. Но, това ме държи в постоянен режим на търсене.

Фотография: Свилен Начев

Защо точно Street фотографията? 

С. Това е жанр, в който няма граници, постоянно развиващ се и променящ, в който ограниченията са само и единствено в самите нас и това е огромното предизвикателство.

П. Лично за мен, това е жанрът, който ми върна вдъхновението и ме запали отново. Снимам основно street фотография от около пет години и предизвикателството е голямо. Мисля, че добра street фотография се прави трудно и точно тя ме кара да се развивам постоянно. Лесната фотография не е интересна.

Фотография: Пенко Скумов

Какви житейски уроци преподава като цяло фотографията?

П. Обект и субект на фотографията е човекът и неговото ежедневие. Не можеш да правиш добра street фотография, ако не обичаш хората, ако не им състрадаваш. Вярвам, че тя те учи на комуникация, на толерантност и те прави много по-социална личност. Мисля, че преодолях много от страховете си, чрез street фотографията.

С. В жанр, в който 99,9% от работата ни е провал, се калява доста от характера ни. Всичко това води до търпение, любознателност, настойчивост, стремеж към усъвършенстване и тн. 

Как уличната фотография разглежда епохата, в която човек живее и какво е различното от днешната улична фотография с тази от преди 30 години например?

С. Сякаш е доста по-динамична, но малко по-дистанцирана (поне според мен), точно какъвто е живота днес.

Фотография: Свилен Начев

П. Разликата е голяма. Това е фотография на ежедневието, тя не се интересува от големите политически или социални събития. Тя се интересува от “чудото на обикновения живот”. В този смисъл тя е и документ на живота и епохата. Street фотографията е част от документалния жанр, но търси причудливото, търси магията в ежедневието. Всяка епоха е различна и това може да се види чрез фотографията. В една снимка може да се види и това дали авторът прави критика на епохата си. Фотографията все пак не е е само документ, а отразява и личността на автора. В много голяма степен може да се каже, че street фотографията е лична и субективна.

Скоро започва обучението в BECA. Кои са уроците, които вие ще искате да преподадете? Какво ви се иска да завещаете на вашите курсисти?

П. Това вероятно звучи доста банално, но мисля че искам просто да споделя опита си. Бих искал да предам любовта си към фотографията на младите автори. Защото трябва да призная, че още се вълнувам като дете на тема фотография и мисля, че това вълнение е много важно. Не можеш да правиш истинско изкуство, ако не се вълнуваш и не го правиш с радост.

Фотография: Пенко Скумов

С. Искам да ги оставим гладни за фотография и изкуство въобще и всеки да намери себе си. 

На какво ще наблегнете във вашите лекции?

П. На всички аспекти на фотографията, разбира се, но мисля че за нас основното е да постигнем диалог с курсистите. Това е нашата форма на преподаване. Няма да си четем предварително написани лекции, а заедно ще дискутираме по темите, които ни вълнуват. Ще говорим много за вдъхновение, анализ, интуиция и визуална култура.

С. Ще наблегнем на това да обогатим визуалната култура на всеки и да насърчим индивидуалността.

Какво е за вас BECA и с какви емоции скочихте в това начинание?

С. BECA за мен е предизвикателство, вдъхновение, училище, място за среща с много добри приятели и съмишленици.

П. Основното за мен е тази общност, този екип, който събра Димитри. Ние сме съмишленици, “братя по оръжие”. Димитри има много силна интуиция за хората, за това е и изключителен артист. Всеки един от нас е действащ фотограф, ние не сме теоретици. Ние снимаме постоянно, ние ще говорим “от кухнята” на фотографията си. Мисля, че това е нещото, което ме привлича във философията на BECA. В самата си идея, академията е различна, има голяма доза идеализъм, който ме вълнува.

Фотография: Свилен Начев

______________

Заглавна снимка: Пенко Скумов

*Крайният срок за записване в BECA | Before Creating Academy – 15 окт 2020

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!