Приеми ме и не ме карай да мълча

Младостта е най-хубавото време. Животът е пълен с възможности, вдъхновение и надежда. Но не и когато си болен от хронично заболяване. Тогава трябва да промениш ежедневието си, да се лишиш от много, да се справиш с предразсъдъците, да приемеш тялото си и да не се чувстваш аутсайдер. Трябва да се справиш с неразбирането на хората, когато им признаеш за здравословния си проблем, да им обясниш, че не могат да се заразят и че ти си нормален човек, въпреки болестта си. Макар и без външни белези, тези заболявания създават предпоставка за отчуждение на другите от болния, за изолиране от компанията, за страх, за по-особено отношение – като към болен. За да преодолее болестта отвътре и неприемането отвън, Али Кашел решава да издаде книгата “Да изстрадаш тишината: хронична лаймска болест в годините на отричане”. Освен това заедно с приятелката си Ерика, която е диагностицирана с кожна туберколоза (по кожата се образуват малки възелчета, които с времето се разпадат и на тяхно място се образуват язви, които трудно заздравяват), създават блога “Да изстрадаш тишината”, с който целят да окуражават и други млади хора, болни от “невидими” болести. Един от начините да се преборят с усещането за самота в битката е с тези снимки, с които заявяват публично болестите си и се надяват да бъдат приети такива, каквито са.

Invisible-Illnesses-2-650x423

Invisible-Illnesses-3-650x416

Invisible-Illnesses-4-650x417

Invisible-Illnesses-5-650x418

Invisible-Illnesses-6-650x415

Invisible-Illnesses-7-650x413

Invisible-Illnesses-9-650x412

Invisible-Illnesses-650x414

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!