Хак да им е и на полицаите!

От три дена имаме нова тема за чесане на езиците и всенародно вълнение: полиция. Голяма част от българите разбират от всичко, ама наистина всичко, за пореден път се убеждавам. Ние не сме някакви аматьорчета да разбираме само от футбол, секс и политика. Със същия устрем, с който лятото решавахме фискалните проблеми на Гърция, след това реагирахме компетентно на конфликта в Сирия и бежанската криза в Европа (защото наш’та душа тясна е само за България, ние с лекота и плам ръсим мозък и за международното положение), сега със същата страст всички, или поне мнозинството българи, разбираме от полиция. При това спокойно боравим със специфични за този тип професия термини, от които грам не разбираме. И пак сме разделени и се мразим, щото, кажете ми честно, има ли граждани на друга държава, които с такава виртуозна прецизност са овладели изкуството на мразенето. И общият знаменател. Ние не мразим току-така или на дребно, моля Ви се. Ние мразим щедро. Цели гилдии.

Учителите – толкова грозни епитети са чули тези хора за себе си през последните 20 години, че чак ми е неудобно да ги напиша. И за капак, протестът им от 2007 беше наречен “седенка”, която трябва да бъде разтурена. От видни представители на тогавашната власт – финансовият и образователният министър. Няма смисъл да споменавам имената на политически трупове, нали? За геройски загиналите в българската политика или добро, или нищо… Плюем ги, бием ги (да, все по-често родителите бият хората, призвани да обучават децата им), унижаваме ги – често пред самите деца, държим им сметка защо толкова слабо са оценили нашия вундеркинд, а после си водим децата в училище. И изискваме от учителите – да са мили, толерантни, отдадени, страхотни професионалисти, невероятни хора и да възпитават децата ни по-добре от нас самите. Когато обаче споменат за увеличение на заплатите си, поискат по-добри условия на труд, настояват някой най-сетне да ги отърве от цялата бумащина, с която са заринати, много единно започваме да ги мразим. “Аре, бе, тия калпазани, дето цяла лято в годината почиват? Кой има толкова отпуски, кой? Работят половин ден, постоянно са в някакви ваканцийки, не ми ги хвали тия? Искали били пари! Хм, че то и аз искам, ама няма кой да ми даде.” И се почва с лошите примери за кофти учители, които не се справят добре със задълженията си, демотивирани са, отнасят се несериозно към работата си, инертни са или направо не стават за тази професия. Защото, няма какво да се лъжем, има недобри и нелицеприятни представители на учителската професия. Но наистина, не разбирам защо винаги се вторачваме в негативните примери, при това изпитваме някаква неописуема наслада да генерализираме, с такава страст се хващаме за общите знаменатели! “Всички са маскари, бе! Точка. Няма ни един светъл лъч. Учителите са боклуци! Не ми ги хвали. Ти знаеш ли класната на сина ми, к’ва овца е?” И толкоз. Учителите не заслужават ни-що. Ни-щи-чко! К’ви пари, к’ви пет лева.

Лекарите – Демонизирането на цялата гилдия и тук продължава с години. И се задълбочава. “Всички лекари са боклуци”, каза ми наскоро една позната. На реакцията ми: “Айде стига, де, как е възможно да твърдиш подобно нещо”, тя отговори: “Боклуци са, казвам ти, не познавам нито един читав.” И край. Разговорът приключи. На всеки опит да отвърнеш на лошото с добър пример, реакцията е: “Да, бе, да. Ти знаеш ли колко хора са пострадали от лекарска грешка.” Не спираме да ги ругаем, да ги бием (непрестанно чуваме за поредния набит от пациенти лекар), да ги виним за всичките си неволи. А после очакваме да ни лекуват с плам и отдаденост. Никога не се запитахме каква е цената да упражняваш тази толкова хуманна, трудна и изцеждаща професия на територията на България. Колко себеотдаденост, воля и усилия са нужни, за да лекуваш хора, които дори не те уважават. Които не ти вярват. И които предпочитат самолечение с урина, конски екскременти и овча кожа, които се доверяват повече на жълти сайтове и предсказания на магове, ходжи и баячки, отколкото на личния си лекар. “Да не ми се оплакват, обикновени търговци и рушветчии.” И пак – омраза. Много омраза. Насочена към всички. И докато се усетим, читавите избягали. Някои в по-голям град, други – в чужбина, трети – напуснали системата завинаги. Отвратени, омерзени и обидени. И после няма кой да ни лекува. И ние сме сърдити на целия свят, но не и на себе си.

Журналисти – тук мисля, че въобще няма какво да говорим. Естествено, че всички до един са продажни, глупави, “говорят им в слушалката”, не са на страната на хората, винаги лъжат, манипулират и дезинформират цялото общество. Читави журналисти няма. И изобщо не се усетихме как тихомълком медиите бухалки се настаниха трайно в живота ни и постепенно се превърнаха в мейнстрийм. И се пляскаме по краката и се чудим, и се маем: как така стана?

Пожарникарите са глупави, смотани, не вършат никаква работа, изобщо няма смисъл от тях. Не един и двама мераклии за слава са иронизирали и премиера с изявления от типа: “Щом един пожарникар стана министър-председател, какво да говорим изобщо за тая скапана държава?” А за депутатите? Ох, изобщо не ми се отваря темата. “240 боклуци!!! Маскари! Крадци! Спрете им заплатите веднага!”

Сега наред са полицаите. Щото в момента те протестират. Всъщност, те са обичайният заподозрян от години, но сега съвсем на прицел, защото искат пари. По-точно, пазят си привилегиите. И се почна: “ама аз 2 часа не мога да се прибера, заради тея тъпаци”, “мен като ми откраднаха колата, те къде бяха”, “грозни са, приличат повече на футболни хулигани и на мутри, отколкото на пазители на реда”, “те бият”, “глупави са”, “корумпирани са” (нищо, че като ни хванат в нарушение на пътя, ние сами предлагаме някое рушветче, за да “оправят нещата”). Да, със сигурност има много недоразумения в системата. От които всички се срамуваме. Но общите знаменатели и обидите ad hominem не трогват лошите примери. Те обиждат честните, свестните и нормалните. Тях гоним с това си поведение. А призивите да уволнят всички и да се назначат нови хора са толкова смешни, че са срамни не за ченгетата, а за тези, които ги изричат. Щото, добре, днес ще уволним всички, ще закрием цялото МВР, ама искам после разбирачите да намерят безсребрениците, ефективните и невероятните професионалисти, които на всичкото отгоре да са и секси като Бекъм. Щото нали, като толкова разбирате от МВР, свършете малко работа и го реформирайте. “Само си викам дано!”

Мразим и се делим. Като излязат да протестират лекарите, ние кресваме: “Ами актьорите?! Те какво да кажат, толкова са им ниски възнагражденията.” Като стачкуват полицаите, ние в един глас викваме: “Ами учителите?! Те са наврени в ъгъла.” И така още повече подсилваме омразата. И насъскваме отделните гилдии помежду им. Нищо, че не можем нито без лекари, нито без учители, нито без полицаи. И без депутати не можем. Колкото и да не ни се вярва. Ама не можем да се спрем да ги мразим и плюем.

Останали необругана професия?! Да! Плеймейтките. Когато някой каже: “Ама те са глупави”, винаги се намира кой да отвърне: “Недей така, де, вярно не блести с интелект, ама виж колко е добродушна. Да, не знае коя е столицата на Холандия, ама ми стана мъчно за нея, защото тя се засрами. Почувства се зле.” Добри жени са, наистина. Не можем да им се сърдим, че не могат да казват: “Не”. А и те за нищо не протестират. И пари от държавата не щат. Нямаме причина да не ги харесваме!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Ей, ‘убава статия, ама да беше завършил и с това , че всичко в нея е истина??? Кой им е виновен на лекарите? Ние, кой им е виновен на полицаите? Пак ние, кой им е виновен на учителите? Ние… А на журналистите? Нека позная – ние… Когато успяха да си докарат сами това лошо име, го направиха за цялата гилдия, това са социални професии, които носят своята тежест… Те не са служители в цех или на полето, тяхната работа се вижда и ВСИЧКИ ВИЖДАМЕ техните постижения… Не може да гледаме 1 добър полицай , на фона на 100 лоши и да казваме – Има и хубави… Ама това са хората на пътя, тоя лошия като не си свърши работата има последствия, да не кажа фатални, но винаги неприятни… Журналистите – нека да погледнем какво се случва – клатят държавата, къде националните медии, къде медиите на пеевски, къде на прокопиев, но едно е ясно – на 100 има един който говори истината и то не е задължително тя да е важна…. Бялото зърно се губи из черните… Изключението потвърждава правилото… Лекарите – идват от спешното – няма смисъл да ви взимаме, от болестта ви е – ама докторе аз вчера ходих – е нека де, стига ти толкова , хората 10 години ходят, ти ходиш вече 16 с тая болест, стига ти толкова, няма да проходиш повече…. Има и добри доктори – ама пропускаме да кажем, че трябва ВСИЧКИТЕ да са добри и когато попаднем на един ЛОШ/СЛАБ/НЕКОМПЕТЕНТЕН/НАГЪЛ да бъде наказан обществото и да напусне професията си за да не може да вреди повече…. А то се оказва, че трябва да търся един месец из познати и да разпитвам, също и в интерент за мнения за един специалист дерматолог, понеже тия дето знам не струват…. А личните ги направиха администратори… Учителите… няма какво да кажа там, завършил съм средното си образование преди 10 години, и знам че положението е доста по-зле в момента от колкото е било преди… и говоря за качеството на образованието… И пак така … Имах и добри учители, ама тия дето не бяха добри ми оставиха следа за цял живот – няма да ви кажа какво не съм научил, щото не го знам…..

    Едно е сигурно – един слаб кадър от тия професии, които така величаем и мразим може да нанесе много вреди… А ние имаме толкова много лоши кадри…. Че чак ми се плаче….
    А, само не разбрах, как автора успя да вкара и депутатите в тая статия? Те какво общо имат с тия хора??? Няма НИТО един депутат, който да струва… Ако имаше някой, той щеше да прозре какво е в парламента и да си даде ОТВОД!!! Но, не, той седи и вика в пустинята и си прибира заплатите…

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!