“…да умреш без страх, че угояваш червеи”

“Тълпа”. Това е думата на деня. Привържениците на властта днес наричат всички хора на протестите от последните дни по този начин. Цитират удобно спуснатите записи от прокуратурата, в които Васил Божков обяснявa: “изкефи ме как се управлява тълпата по мрежите…”. Сега, аз не мога да знам дали Божков надценява ролята си на предводител на протестите, нито дали той не знае, че говори като за запис (Защото така звучи) и, честно казано, не това ме интересува особено. Защото съм далеч от мисълта, че има “девствени, непорочни протести”, на които всички, до последния човек там са с чисти, бели, апостолски идеали. Винаги, на всички протести, има хора, дошли с нечисти интереси и помисли, окаяни и отчаяни политици, които се опитват да яхнат народното недоволство, бивши “гаджета” на властта, които днес са на принципа “бяхме най-близки, затуй отсега нататък, ще сме най-чужди в света…”. И разбира се, че тяхната цел е или да яхнат недоволството, или да опорочат случващото се, да отвратят хората, да ги накарат да се срамуват от заобикалящата ги “тълпа”. И да си отидат вкъщи.
Друго не мога да разбера. Как подкрепящите властта, всеки със своите си мотиви, обиждат с такава екзалтация и страст съседа, колегата, стар познат, далечен роднина, “тълпата”. Аз, например, разбирам поведението и мотивацията на много служители на държавната и общинските администрации, чиновници и чиновнички, симпатизанти и членове на партиите от управляващата коалиция да подкрепят управлението. Може да не подкрепям мотивите им, но ги разбирам. И никога не бих им залепила етикет. Щото не съм в техните обувки.
Но не мога да приема, извинявайте, тези хора да лепят етикети из социалните мрежи на хора, които са излезли да изкрещят: “Не мога повече”. Да наричаш платени хора като Камен Алипиев, Георги Тошев, Веселин Калановски, Искра Ангелова, световната Александрина Пендачанска, Васо Гюров, а да не изричаш ни вопъл, ни стон за Делян Пеевски, Ахмед Доган, Евра, долари и вскякави други “герои” с валутни прякори, е обидно. Да обиждаш сънародниците си, които са на площада, е… грозно. Едни и същи хора (без значение как се казва министър-преседателят) ни искат разделени и ни разделят от години. Обиждат ни, крадат от бъдещето ни, унижават ни. А част от нас, която им приглася, им подарява контролния пакет акции на държавата.
А всички не бива да забравяме, че демократична държава не се гради само на хора, които преди 7 години викаха “Долу” на Орешарски, а сега крещят “уууу” на протестиращите. Принципите би трябвало да са едни и същи, особено когато кукловодите не са се променили. Гръбнакът на една стабилна държава са хората, които са надмогнали битовите си нужди и градят, развиват, информират се и изискват, недоволстват и дърпат напред.

Защото:


Достатъчно е да умреш без страх, че угояваш червеи.
Достатъчно – ако спокойно казваш „не“ и „да“.
Достатъчно е, ако можем да гледаме децата си в очите.
Достатъчно е, ако вярваш макар, че недостатъчно постигнал си мечтите.
на земните си дни –
защото, запомни :
да бъде хлябът бял – не е достатъчно.
Стефан Цанев

______________

*Заглавна снимка: sippakorn yamkasikorn on Unsplash

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!