Как живеете с тази омраза, бе, хора?

На протестите тази година има много млади хора. Част от тях са в България, заради лошо стечение на обстоятелствата. Пандемията от COVID-19 ги прибра в родината. И те излязоха на протест. Нямаше да са по площадите, ако не беше вирусът. Ирония на съдбата. Резултатът – (като) по команда започва поколенческо разделение. Обиди по адрес на цяло едно поколение. Колко неблагодарни били, как имали дядовци комунисти, как не ценяли факта, че могат да учат в чужбина, заради поколението на родителите си, което се било преборило с “комунистите”. Как легитимирали (?!?) Румен Петков, Мая Манолова, Румен Гечев и цялата там кохорта от изгладнели за власт нереализирани политици, които се опитват да яхнат протеста? Не мога да повярвам, че това се случва. Срещу децата си скачат тези хора. За да сме разделени. Да се мразим. За да се принизят исканията им, недоволството им, бунта им. Лумпени, пияни, надрусани – епитетите са много, грозни и противни, единственото по-противно от думите, са хората, които без свян ги разпространяват и с лека ръка слагат всички под общ знаменател.

Репортерът на bTV Канна Рачева допуска гаф по време на жив ефир и (като) по команда започва атака срещу нея. Никой от внушаващите, че Канна Рачева “ще си измисли” протести в чужбина, не отговаря на най-важния въпрос – има ли, аджеба, протести в чужбина? Има. В много европейски градове. Ами тогава? Какво си измисля Канна Рачева? Нищо. Това не е важно. Важното е, че активното мероприятие е спретнато. Поредният човек, напръскан с кофата с ла*ната, която е бездънна, очевидно. Обществото пак е разделено. Мразим се. Доверието в малкото останали свободни гласове – разклатено.

Ренета Инджова си чупи ръката в инцидент. Показанията й са противоречиви. Паднала ли е, бутната ли е, полицията тепърва ще разследва. Далеч съм от мисълта да правя внушения, че Инджова е нападната и бита, защото участва в протестите срещу правителството. Не си служа с клюки и внушения, така че не това е целта ми в момента. И разследващ орган не съм. Друго ме изумява, натъжава, подлудява – пак (като) по команда започва атака срещу нея. Тонове помия се изляха срещу бившия служебен премиер на България – дълбае се в миналото й, като лешояди ръфат останалото й достойнство, грозно, без капка хигиена, глозгат личния й живот, недостатъци, слабости, грешки. Кому е нужно? Каква е целта? Да послужи за назидание на останалите? Да бъдат разобличени протестиращите, заради фигури като нейната? Целта е ясна – обществото пак да е разделено. Хората да се мразят, да се обиждат, разприятеляват, блокират в социалните мрежи.

И се питам: Как живеете с тази омраза, бе, хора? Правителства идват и си отиват, изборите минават, протестите рано или късно утихват. А после? Как ще погледнете децата си в очите им? А себе си? А съседа, приятеля, колегата, познати от гимназията? Как ще се чувствате, ако утре съдят за вас/взимат ви или не само на база дали попадате в групата на удобните или неудобните към този един момент (щото те групите се сменят и днешните удобни много бързо могат да станат persona non grata)? Срам нямате ли? Очи имате ли? Спрете се. Ще дойде ден, в който пак ще ни се наложи да живеем заедно.

И само напомням – една от причините за протестите беше блокирания достъп до брега на Росенец, където се намира лятната резиденция на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Днес, от разследване на журналиста Генка Шикерова за Свободна Европа, стана ясно, че “достъпът до брега на Росенец отново е блокиран”. Пък ние нека се делим и мразим.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!