Пътеводител на разумния човек

Първото изречение в една статия е най-важното за това дали ще бъде прочетена, затова веднага изтъквам, че този текст е различен! Той всъщност не е една статия, а е 2 в 1. Едната част представя някои от най-популярните логически грешки, които допускаме да ни убедят в неправдоподобни твърдения. Другата част представлява размишления върху проблема с фалшивите новини и дезинформацията.

Като един истински дървен философ, по някаква причина вярвам, че това, което имам да кажа, има стойност. Със сигурност знам, че ако не бъде прочетено, то губи смисъла си. За да задържа читателското внимание, като трохички до края на статията, ще оставям по една логическа грешка (с пример) между гореспоменатите размишления. По този начин целя да обогатя читателите, що се отнася до познанието им по някои от инструментите за борба с дезинформацията.

Добре е да уточня, че в логиката и реториката логическите заблуди са грешки в разсъждението, които водят до неправилно аргументиране и подриват валидността на даден аргумент. На фона на непрестанния поток от фалшиви новини, лъжливи и подвеждащи твърдения и конспирации, с които сме залети, познаването на логическите грешки може да ни помогне изключително много за това да формираме рационално, критично мнение.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Нека започнем – с логическа грешка!

Анекдотичнa заблуда – проявява се, когато използваме скорошна случка, анекдот или необичайно събитие, за да придадем по-голяма вероятност на дадено събитие или да обосновем дадено твърдение, дори и да имаме по-добри, статистически данни.

Пример – ако някой каже, че няма смисъл да се храним здравословно и да спортуваме, защото имал приятел, който не пиел, не пушел, спортувал и се хранел добре, но все пак умрял рано.

Това е проблематично твърдение, което не е логически валидно, защото се базира само на един анекдотичен пример. Освен това, в този случай научният и медицинският консенсус твърдят, че спортуването и здравословното хранене са съществена част от дълготраен и пълноценен живот.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Интернет пространството е една странна смесица от противоречия. Заченато с идеята да просвети и освободи хората да се учат и развиват неограничено, то често прави точно обратното – ограничава възгледите ни и ни представя фалшива информация. Вместо да се превърне в голям обединител и цяр за конфликтите ни, интернет по-скоро подсилва съществуващите разделения между нас. В плен на социални платформи, които манипулират вниманието и интересите ни, формират възгледите ни и насочват емоциите ни, за нас често е трудно да забавим скоростта, с която стигаме до заключения, да проверим предпоставките си, да се запитаме “Това така ли е наистина?” или “Това достоверно ли е?”. Трудно е да формираме критично мнение, когато рядко са ни представяни различни от нашата гледни точки и когато истината бива удавена в море от фалшиви новини и дезинформация.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Аргумент на личната недоверчивост – проявява се, когато отричаме дадено твърдение, което лично намираме за невъзможно или малко вероятно. Работи и в обратния вариант – когато приемаме дадено твърдение, въпреки липсата на доказателства.

Пример – “Отказвам да повярвам, че сексизъм на работното място съществува, защото никога не съм ставал свидетел на нещо подобно.”

Личният опит не е достатъчен за да обоснове твърдението, защото не може да се приеме като факт, приложим върху всички.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Подходите към справянето с информационните проблеми, поставени от модерния свят, са много, но най-популярният е да се изисква от социалните мрежи да филтрират и удостоверяват съдържанието, което се публикува на платформите им. Идеята е, че по този начин потокът от фалшиви новини ще бъде прекъснат в зародиш. Някои социални мрежи вече взеха мерки, или се ангажираха да предприемат мерки в тази насока.

Това е хубава идея и подобно решение наистина е нужно, но е важно да помним, че тези мерки третират симптомите, а не същинския проблем – на хората им е трудно да различат истината от лъжата и да гледат критично на съдържанието, което им се представя. Очевидно е, че борбата за подобряване на това положение е дълга, изисква огромно търпение и непрестанни усилия, но това не значи, че не си заслужава да се води. Ако искаме да намерим устойчиво решение на проблема, трябва да се борим със самия проблем, не с манифестацията му под една или друга форма.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Ad hominem (към човека) – проявява се, когато вместо да контрираме аргумента на опонента си, атакуваме самия опонент, неговата личност.

Пример – “Не можем да вярваме на нищо, което [личност] казва, защото той е бил в затвора!”

Личностните забележки сами по себе си не са заблуда. Те стават заблуда, когато с тях се атакува истинността на даден аргумент – едно твърдение е вярно или грешно без значение от това кой го изрича.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Коренът на проблема е невежеството. Липсата на знание за това как да филтрираме информацията, която ни е представена, непознаването на инструментите, които да ни помогнат в тази задача и, разбира се, липсващата искра на критичността. Такова познание се открива в продължение на цял живот и всеки един от нас е на различно място по пътя си, затова и някои от нас са по-податливи на манипулации от други. Това рядко е защото някой е по-малко достоен или по-глупав от друг. Далеч по-често причината се таи в начина на възпитанието ни, в качеството на образованието ни или в ситуацията ни, която може да предразполага от нас да търсим бърза емоционална наслада, потвърждение и одобрение на възгледите ни, и съответно – на нас самите.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Позоваване на природата – проявява се, когато твърдим, че нещо е добро, желателно и оправдано, защото е естествено, натурално, среща се в природата.

Пример – “Естественото семейство трябва да бъде от мъж и жена и всяка друга форма на семейство е непълноценна/погрешна!”

Друг пример са лекове, които се рекламират като “натурални”, но това само по себе си не говори много за това дали са ефективни – много отрови се срещат натурално в природата.

Това, че нещо е естествено/нормално, не го прави задължително правилно или желано. Дори намирането на разумно определение за това дали нещо е “натурално” или “нормално” е трудно. Често тези термини съдържат неизказана морална оценка, което допълнително подрива аргумента, защото предварително приема заключението, вместо да го доказва.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Различността на всеки от нас и разнообразието на ситуациите ни са напълно нормални. Затова непрестанното делене и осъждане между нас, услужливо подсилено от социалните мрежи, не ни помага. Деленето на групи (просветени срещу манипулирани, умни срещу глупави и т.н.) ни кара да се чувстваме морално превъзходни спрямо другите. Увереността, която получаваме от това да се надсмеем над другите, е като краткорайна инжекция на щастие – ние сме знаещите, ние сме просветените, а другите? Те са заблудените.

Комуникация, движена от емоция, е обречена на провал. Разумността, рационалното, безпристрастно търсене на истината трябва да бъде нашата цел. Разбира се, това е утопично състояние, което едва ли ще постигнем. Все пак, стремежът към него не е безсмислен. С тази идея пиша и този текст. Целта не е да осмивам когото и да е – въпреки че това е примамлива цел. Целта е да провокирам размисъл. Истински, интернализиран размисъл.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Позоваване на авторитет – проявява се, когато използваме авторитета на някого, за да докажем дадено твърдение, което той или тя подкрепя.

Пример – “Моя позната ми каза да не ваксинирам децата си, защото ваксините причиняват аутизъм. Вярвам й, защото тя е доктор”.

Тук авторитетът на доктора е това, което се приема като достатъчен аргумент за твърдението, но се пропуска фактът, че авторитетите не са освободени от отговорността да доказват твърденията си. Просто защото някой е приет за авторитет, не означава, че всичко, което твърди, е правилно.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Имах безброй идеи как да напиша този текст. Първоначално щеше да бъде под формата на хумористичен фейлетон, който описва семейно събиране по празниците и сблъсъка с разнородните виждания на членовете на семейството. Отново щях да посочвам логическите грешки в тези виждания – но по начин, опиянен от чувството за собствената си превъзходност.

Подозирам, че в гореописания формат, текстът щеше да бъде прочетен от повече хора и разпространението му в социалните мрежи щеше да бъде по-обширно. Но какво щях да постигна? Щях да допринеса още повече за деленето и разрива в комуникацията.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Позоваване на логическа грешка – проявява се, когато забележим, че опонентът ни е направил логическа грешка в аргументите си и от това заключим, че твърдението му е грешно.

Пример – ако някой каже, че дадено ястие е по-полезно за теб, защото съдържа натурални продукти, но ти отвърнеш, че този аргумент е логическа грешка, следователно ястието не е полезно.

Това, че някой не се е аргументирал правилно, не означава, че тезата, която защитава, е непременно грешна.

Трябва да бъдем внимателни в аргументирането и познаването на логическите заблуди е най-добрият начин да тренираме себе си в разпознаването на подвеждащи твърдения. В съвременното интернет пространство – това умение е безценно.

Съществуват още много логически грешки, на които не съм обърнал внимание. Освен това дори тези, които съм описал, имат нюанси. Дори не дискутирах типовете логически грешки (формални и неформални)! Ценни ресурси, от които може да се научи повече, могат да бъдат намерени тук, тук, тук.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Хуморът се съди на основата на един прост въпрос: на какво или на кого се смееш? Ако бях избрал да се смея на хората, които всъщност искам да докосна и обогатя, то точно тях щях да загубя. Някой би казал, че и без това вече съм ги загубил. Това може да е вярно. Може и да не е. Но знам, че съм имал силата и смелостта да се отнеса към всички читатели на този текст като към личности – човеци, каквито всички трябва да бъдем.

Умението на човека да гради – да променя и моделира света под ръководството на своя ум, е това, което го прави велик. Нека не забравяме, че градежът не спира до физическия свят. Умението да градим и обогатяваме себе си, личността си, е не по-малко важно. Мога само да се надявам, че с този текст съм допринесъл към развитието на това умение на поне един човек.

_________________

Веселин Жеков

Името ми е Веселин Жеков и аз понякога мисля. Създадох блог, veselinzhekov.com, с който да предизвикам себе си и да започна да споделям със света мислите и наблюденията си. Следващата стъпка в това предизвикателството е сътрудничеството ми като гост автор с Shash.bg. Пиша анализи, фейлетони, очерци, от време на време и разкази. Целя да обогатя обществения дебат по наболели теми или да обърна внимание на проблеми, които намирам за важни, но не смятам, че получават необходимото внимание. Старая се да бъда критичен, фактологичен и справедлив, като съм винаги отворен за градивна критика, ако читателите ми преценят, че не спазвам някои от тези правила. Водещите ми принципи са честността, прагматизмът и здравият разум.”

_________________________

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

Създадохме shash.bg преди пет години и оттогава до днес това е една от големите ни гордости. Зад това, което вие виждате, стои много малък екип от хора и въпреки трудностите, с които се сблъскваме, ние не се отказваме от идеята си да говорим за общественозначимите теми, които вълнуват всички, да разказваме светли истории, да ви срещаме с успели и позитивни хора, да разпространяваме добрите новини, както и да изразяваме мнение по събития, които са важни за обществото ни.

За тези години успяхме да подадем ръка и на много организации и хора, които са в началото на своя дълъг кариерен път и имаха нужда от подкрепа. Изградихме силна партньорска мрежа и застанахме зад независими организации, фондации, културни събития и независими артисти.

Най-важното обаче е, че стигнахме до вас. Благодарим за лоялността, за доверието и за възможността да ви разказваме вдъхновяващи истории, да търсим заедно добрите примери от живота, да се изправяме заедно срещу неправдата, грубостта, срещу лъжата и алчността.

Във време на социална изолация, във време на изпитание за обществата, във време на най-нужно обединение, още повече се опитваме да устоим на предизвикателствата и вярваме, че трябва да ни има.

Така, както вярваме, че трябва да ги има и всички наши колеги, които успяват да се борят с прекомерния негативизъм, с който сме заляти, фалша в новините и липсата на обективност.

Нека заедно продължим да проправяме път на интересните, позитивните и смислените новини, нека откриваме вдъхновителите на нашето време и хората, които работят усърдно за нашето по-добро утре, нека заедно работим за правото да имаме различно мнение, което защитаваме с аргумени и факти. Без вас няма да можем!

Подкрепете ни! За да ни има и утре.

Можете да го направите чрез дарение с карта ТУК, или с банков превод на нашата сметка:

Получател: MEDIABLISTER LTD
IBAN BG46INTF40015052952796
BIC INTFBGSF
Основание: Дарение
АЙКАРД АД

Благодарим ви!

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!