“Февруари 2020 година. Първите случаи на COVID започнаха да пристигат в болниците. Ние, по-възрастните медицински сестри, се чувствахме напълно безпомощни пред лицето на този толкова непознат вирус. Паниката беше неописуема.”
Чинция е медицинска сестра в Рим. Тя започва да разказва своята история, като се връща към онези трескави моменти от началото на епидемията в Италия: първите китайски пациенти в Рим, нулевите пациенти в Кодоньо, заразата, блокадата, пресконференциите на премиера Джузепе Конте в 20:00, 21:00, 22:00. Държавата, която спира. Буквално.
Чудото на живота
Но Чинция в онези времена има и друга мисъл. Или по-скоро мечта. “В продължение на четири години исках с цялото си сърце да имам дете. Възрастта напредваше и предишният ми опит ме беше отчаял. Тогава стана чудото: невероятно, но факт, тестът ми за бременност беше положителен”. Чинция разбира, че е бременна по време на пълната блокада в Италия. “Веднага спрях да работя: не можех да рискувам да загубя и това бебе, този път заради проклетия вирус”.
“Страната беше в пълна блокада, но вътре в мен имаше нов живот, очаквах с нетърпение първите изследвания. Всичко беше наред. След това започнаха да текат месеци на вълнение, очакване, страхове, всевъзможни прегледи. Всичко вървеше нормално. Животът в мен растеше, вече бях в 28 гестационна седмица и започвах истински да вярвам, че този път ще успея да стана майка. Започнах да се подготвям психически, да купувам дрехи, да подготвям детската стая. Но шест дни преди планиранато раждане се почувствах зле “.
Позитивен тест за COVID-19
Чинция все още не може да опише добре симптомите. “Странно неразположение, което никога досега не съм изпитвала”, казва тя. “Тахикардия, странна кашлица, чувство, че не мога да си поема дълбоко въздух. Отивам в болницата Сан Камило. Преглеждат ме, лекарите подозират белодробна емболия и веднага ме хоспитализират. Малко след това пристигна лекар, който бяха извикали да се върне в болницата след дълго дежурство. Още помня думите му: “За съжаление, PCR тестът Ви е положителен”. Трябва да Ви прехвърлим в друга болница. Не напускайте стаята.”
Така започва поредното изпитание за Чинция. “За щастие намериха легло за мен в болница Gemelli, болница, която познавам добре и на чиито специалисти имам огромно доверие”.
12 октомври е, понеделник. Чинция е настанена в болница Gemelli. “Жената, с която деляхме една стая – Ноеми, стана майка в същата нощ. Преди да роди, тя не спираше да мисли за сина си и съпруга си, които бяха вкъщи и няма как да са при нея. Нейните сълзи бяха и мои. Симптомите ми започнаха да се влошават, не можех да дишам и имах нужда от кислород.”
Два дни по-късно, на 14 октомври, със секцио се ражда Карло. “Красивото ми бебе. Дори не можех да го прегърна. Отвън не го чакаше никой – нито баща му, нито бабите и дядовците, никой… Сърцето ми беше свито. Съобщих на съпруга ми, че сме станали родители по телефона, а той се разплака. Беше сюрреалистично. Слава богу, че ми казаха, че ще се оправя”.
Карло е добре, но страхът, че е заразила детето си с COVID, не напуска Чинция. Това са безкрайни часове на мъка, очакване, страхове и безпокойство. За щастие първият тест е отрицателен, вторият – също. “Педиатърът дойде и ми каза, че Карло може да напусне болницата, но аз – не. Кръвта ми замръзна: все още не мога да дишам добре и имам нужда от кислород. За щастие сестра ми се притече на помощ. Тя си взе една седмица почивка и заведе Карло в дома ни. Тя го прегърна първа, тя го целуна първа, тя му подаде първата бутилка с мляко, тя смени първата пелена. Тя му беше майка в продължение на една седмица, а сега е неговата специална леля.”
Историята има щастлив край. Чинция и Ноеми, двете “съквартирантки” в болницата, вече са много близки приятелки. Които заедно ще отглеждат децата си. COVID-19 ги срещна и ги събра. Чинция вече е изписана, в момента е в изолация у дома, в очакване на отрицателния тест. Но тревогите са зад гърба й. А щастието – неописуемо. Вече е до нейния Карло.
Източник: https://roma.repubblica.it
