Да идват багерите

Тютюневи складове в Пловдив

Факти: Една от сградите на емблематичните тютюневи складове в Пловдив беше почти изцяло съборена вчера – в почивния неделен ден. Унищожени са и стенописи на българския художник Вълчан Петров, които са обявени от БАН  за  изключителна ценност. За събарянето на тютюневия склад се разбра от социалните мрежи, където беше качен видеоклип. Сградата е част от проекта “Тютюневият град”, с който Пловдив спечели надпреварата за Европейска столица на културата през 2019 година. Сградата е строена през 20-те години на миналия век.

Днес десетки пловдивчани се събраха пред нея да се опитат да спрат багерите с телата си, ако те отново тръгнат към бившия тютюнев склад. Протестиращите граждани натрупаха грамада от съборените тухли пред общината в знак на протест срещу събарянето на емблематичната сграда.
Главният архитект на Пловдив Румен Русев обясни, че през 2009 година е издал разрешение за събарянето на тютюневия склад. “Получих удостоверение от Министерството на културата, че сградата не е паметник”, поясни той, цитиран от “24 часа”. През 2014 г. Русев е презаверил разрешението за бутането на имота и на негово място да бъде построена нова сграда.
Първо излезе информация, че сградата е частна собственост. Заради допусната техническа грешка не била вписана като паметник на културата, а за ценност е била посочена съседна. Тази грешка трябвало да бъде поправена именно днес. По-късно обаче стана ясно, че сградата все пак е паметник на културата. Това потвърдиха от Министерството на културата след цял ден неясноти около почти съборения в неделя тютюнев склад. Тя е деклариран паметник на културата от 1977 година и намира на територията на групов паметник – Историческа зона “Филипопол – Тримонциум – Пловдив”, обявена с Протокол № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, пишат от Министерството. Инспекторатът му е разпоредил спиране на събарянето и е сезирана и прокуратурата, която вече предприе действия.

Размисъл: Вчера се прибрах от Рим. Градът, в който сърцето ми е на мястото си. Нищо, че не ми е роден. Мястото, което ми действа като кислородна маска. И ми намества чакрите. Не бях ходила от 3 години. Намерихме си “нашето ресторантче”. Хубаво е да знаеш, че има място, на което те чакат “твоите” неща. Такива, каквито си ги оставил. Там са си. После видяхме реставрирания фонтан “Ди Треви”. Реставриран. Повтарям думата неслучайно. Не “модернизиран”, не съборен, за го построят наново, не облепен с теракотени плочки, няма светещи, диодни очи, само са го реставрирали. С вкус, памет и отношение към историята, паметниците и културата. И Колизеумът си е там, не са го превърнали в паркинг или хотел, лично се убедих. В момента ремонтират някои от централните улици, ама не си заливат паветата с бетон. Бях там навръх националния ни празник 3-ти март. И италианците отново ми напомниха как се обича родина. Не с евтини лозунги, не с патриотарски клишенца за миналото, не в драматичната поза на вечната жертва. Рим е наслада за всички сетива. Припомня ти, че ей, там, съвсем близо, има хора, които умеят да пазят. Да не рушат съграденото от дедите им. Да уважават традициите си. Без обаче да живеят в миналото. Да си достатъчно интелигентен да се развиваш, да не тъпчеш на едно място, но и да надграждаш върху вече построеното. После се прибрах. Няколко часа не гледах новини. “Дозирах се, за да не изпадна в интровертност на духа”. След това видях репортаж от тази вандалщина в Пловдив. Разрушена 100-годишна сграда. В неделя. Ден преди да бъде обявена за паметник на културата. Тихомълком. За да “изгрее” на нейно място я някой хотел с пластмасови вишни в двора, я някое молче, я някое друго “културно” достижение на българската строителна мисъл. А това, че днес събарянето на сградата, беше окачествено като “грешка”, никак, ама никак не ме грее. Щото, нали, те утре може и да убият някой, по грешка. И чия е грешката и кой ще понесе отговорност. Защото в държавата на колективната отговорност и колективната безотговорност грешките обикновено сторени от “неизвестен извършител”. И никога няма наказани. Така няма да имаме бъдеще. Няма как просто. От “уникалната” колаборация между лакомия, простотия и неразбория се ражда само печална разруха. Нищо друго.

P.S. Снимките по-долу илюстрират в какво са превърнати старите тютюневи складове в Лондон, като разбира се е запазена архитектурата им. Не, не е на друга планета, в британската столица е.  Има места, на които е възможно да не се руши, а да се гради и възражда.

1

2

3

4

6

7

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Само ние не знаем как да пазим и използваме това, което имаме. Когато бях в Полша едвам ми стигна времето, за да разгледам всички дворци на богатите хора в Лодз, които са изградили един град, пълен с фабрики. Всички сгради в момента са или музеи, или места за културни събития. Къщите на обикновените работници са музей на открито. Един от фабрикантите е построил цял квартал с болница и училище за работниците си, който днес е търговски комплекс. И не, сградите не са бутнати, за да се построят модерни такива, там са и в тях се помещават ресторанти, музеи, кина, фитнеси. Да, има мол, но не на мястото на някоя сграда. А да не започвам да говоря в какво са превърнали една недействаща вече солна мина в близост до Краков… Много имаме да учим още!

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!