“Балонът се надува, надувааа…”

През 97-ма, по време на простестите срещу Кабинета “Виденов”, бях на 11 години. Още помня как се прибрахме с родителите ми у дома, аз си събувах обувките на, седнала на едно шкафче в коридора, а мама пусна телевизора. “Страхувам се да не стигнем до гражданска война”, каза тя тогава. “Няма да се стигне дотам, но тези ще ги изкарат с креслата навън”, разсъждаваше баща ми.
Да те изкарат от работното ти място, заедно със стола, на който седиш. 11-годишната ми глава не схващаше метафората докрай, но ми се струваше много страшно, обидно, жалко. Още го помня. Защо не си идеш сам, а трябва някой да те изкара насила, докато си седиш на креслото? Нали са големи, умни, смели мъже? Защо не си отидат сами?
Детството ми е белязано от събитията през 97-ма. Не толкова заради гладната зима, а заради уроците по морал. С другите деца пред блока си играехме на протести и журналисти, които отразяват народното недоволство. Още помня, че аз “играех” Севда Шишманова. Не е нормално, навярно не е и докрай здравословно, подобно детство. Но пък е полезно. Едно е сигурно – не искам дъщеря ми да играе подобни игри. Не искам живота й да е белязан от хора, които не знаят кога да станат от стола. Доброволно.
“Децата на прехода” пораснахме. Днес ходим на протести с децата си. Много гадости чухме за себе си, за поколението си, за това как не градим авторитети, как си мислим, че животът започва от нас, колко сме прости, функционално неграмотни, лакоми и жадни за бърз успех. Ами не, общите знаменатели никога не са признак за интелект. И още нещо – не успяха да ни опитомят. Поне не всичките. Някои избягаха, други се пре/о/дадоха, но една част от нас и тези след нас имат много ясни възгледи и ценности и много добре се ориентират по оста: добро-лошо, чест-безгръбначност, наглост-уважение, протест-контрапротест, искам оставка -“не я приехме”. И все така не разбираме защо има хора, с претенции за мускули и сила, които не знаят кога да станат от креслото.

И не, протестът днес не е социален. Не е за “50 лева разходи”. Нито за социални помощи. Протестът е за справедливост, правосъдие, мафията чао и мо-рал. Все неща, които нито влизат в стомаха, нито излизат през дебелото черво. Но без тях няма държава. Ако някой не може или не иска да го разбере, то нему не може да бъде поверено косене на ливада, камо ли управление на държава.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!