Гусин Добродушков, долу ръцете от шкембето

“Всъщност, ако има нещо, което най-много обичам на света, то е печена тиква… Ям ги като прасе. Но да не им е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупашко, селяндурско нещо!” Ще кажат: тоя или тоя яде тиква – махни го – човек без култура, простак, с една дума – свиня. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората!”

Помните ли Душко Добродушков – героят на Елин Пелин от “Печената тиква”? Дребен чиновник, дошъл от село. Така го описва авторът. Дали пък не е същият чиновник, изготвил Наредба за изисквания към местата за настаняване и хранене на Министерство на туризма. Тя забранява сервирането на ястия от субпродукти в заведенията. Или с други думи – емблематичните за българина шкембе чорба, дробчета по селски, сърчица в масло, език и… гъши дроб 🙂 (щото и той е субпродукт, нали), са аут от ресторантите. Те ще могат да се консумират само в т.нар. “заведения за бързо обслужване” – бистра, закусвални, снек-барове.

Ами, естествено, че не може да се яде шкембе току така. Ние сме възвишени хора българите. Друго си е сьомга, трюфели, скалопини с балсамова редукция и патешко магре. Никакви глупашки, селяндурски манджи и чорби не можем да ядем. Нали сме европейци вече. Защо да си пазим традициите. Друга работа е френската лучена супа. Нея я предлагат и в най-изисканите ресторанти, но това е префинено ястие, няма нищо общо с нашето шкембе. Как звучи само! Ш-к-е-м-б-е!

Може би обаче трябва да си припомним една дребна подробност. “Субпродукти” се ядат в цяла Европа. Във Флоренция, например, люлката на Ренесанса, никой не се срамува от шкембето. Вярно, наричат го Trippa alla fiorentina, но пък е местен специалитет, кулинарна гордост в тосканската столица. Шкембе се яде и на сандвич – lampredotto. Французите, тези изтънчени connoisseurs*, си похапват Tablier de sapeur (панирано шкембе), Tripes A la Mode De Caen (любимото ястие на Уилям Завоевателят – шкембе, задушено в сайдер и калвадос за 10 часа) и Tripes à la Niçoise (ммм, идва от столицата на френската ривиера). Ако пък попитаме Google за рецепти с шкембе, за по-малко от половин секунда генерира над 500 000 резултата. Даже Гордън Рамзи има няколко изключителни рецепти за нормативно заклейменото от нашия чиновник шкембенце.

Пак във Франция пък, субпродуктът fois gras, известен у нас като гъши дроб, се сервира в най-скъпите и изискани ресторанти. И французите си мажат доволно багетките с терини и пастети. И на никого не му хрумва да ги забие само в закусвални и снек-барове. Щото те не са чак толкова възвишени като българите. Или по-скоро не се срамуват от себе си, от произхода си. Нямат комплекси и предразсъдъци. Не са чуждопоклонници. Пазят си традициите и са готови да приготвят чорбица от шкембето на чиновника, изготвил подобна наредба в тяхната страна. Не се сравняват с никого, уважават себе си и са щастливи. Затова ги уважават.

Не се  срамувам нито от шкембето, нито от тиквата, нито от бахура и пачата, нито от пилешките дробчета. И бозата не ми влияе на националното самочувствие. Срам ме е, че не си пазим традициите. Че се правим на по-големи католици от папата. Че си асфалтираме паветата, че си унищожаваме древните занаяти, че си сечем дърветата, че си бетонирахме плажовете… Срам ме е от лицемерието, от евтината парвенющина и от липсата на обноски. И от глупостта на дребните чиновници, дошли от село, ме е срам.

*connoisseurs – ценители (от фр.език, бел.ред.)

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!