Спасиха лъвче, чийто крак беше счупен, за да може да се снима с туристи

Това не е просто история за тежките травми и успешните операции на едно беззащитно животно, а за болната душевност на някои хора и за травмите, които тя може да нанесе.

Това е историята на едно очарователно лъвче, отнето от майка си, докато е още само на няколко месеца. Целта на това то да бъде отведено е, за да продължи живота си като туристическа атракция за хората. Същите тези, които го взимат от майка му са и тези, които впоследствие чупят единия му крак и нараняват гръбнака му, за да не може да избяга, или да се бори, когато туристи се снимат с него.

Намират се и хора, които, ужасени от от видяното, решават да спасят животното и успяват да го заведат на ветеринари, които да се погрижат за оцеляването му. За щастие необходимите оперции се извършват успешно. Спасителите на лъвчето му дават името Симба. Неговият ветеринар – Карън Далъкян, по-късно разказва пред медии, че травмите са били жестоки. “Той беше на ръба на смъртта с наранявания по краката и гръбнака, както и с рани, които показват, че е бил измъчван и бит“, споделя той. Това не е първият такъв случай, който той вижда и вече години наред отдава себе си на това да помага на животни в беда, които са спасени от ужасяващи ситуации, които в голямата си част са причинени от хора. Освен, че лекува животните и им помага да оцелеят, Карън полага и всички усилия, за да ги дари с любовта, която не са получили и да им върне доверието в хората.

Благодарение на усилията му, както и на хората, които са спасили Симба, той вече живее свой втори живот.

Докато гледах снимките от публикацията, в която ми попадна тази история, се сетих и за така нашумелия наскоро документален сериал Tiger King. Съвсем няма да навлизам в иначе изкусно преплетения сюрреализъм на този сериал, изваден от живия живот, който е извън фантазията и на най-големите гении в Холивуд, а по-скоро си припомних моментите, в които хора, твърдящи, че обичат и пазят едни животни, всъщност ги затварят в клетки и ги вадят само, за да ги сложат в скута на някой, който е готов да плати за едно селфи с тях. И същият този е там, навярно, защото и той ги “обича” тези животни.

Забравяме обаче, че това са живи същества, които всъщност изпитват болка също както нас, хората. Сега си представете как сте въодушевени, че в скута ви има малко лъвче, с което можете да се снимате, да мачкате и целувате 5 минути, докато то е със счупен крак, за да не може да ви избяга, или да ви нарани. Това не е любов. Не е грижа. Не е закрила, не е опазване, не е състрадателно, но най-вече не е свобода.

А те я заслужават не по-малко от нас.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!