“Виждаш ли… аз съм добър господар. Слушай ме, и ще бъдеш доволна…”

Това го развесели и той даже подари на Ягодка една обвивка от бонбон.

— Това е за теб — каза великодушно той. — Ближи тази обвивка. Тя е много сладка: преди две години в нея беше увит един много хубав бонбон.

Ягодка благодари на Домат с поклон и му каза:

— Седем години работя и това е вече третата обвивка от бонбон, която получавам от ваше превъзходителство.

— Виждаш ли — отговори Домат, — аз съм добър господар. Слушай ме, и ще бъдеш доволна.

— Който се задоволява с малко, е щастлив — каза Ягодка и след като се поклони, отиде да си гледа работата.

Напомня ли ви този откъс от “Приключенията на Лукчо” на съвременни лица и събития? Дълго мислих да пропусна със запушен нос и отвращение онова изказване на онази дама от Кърджали, председател на Народното събрание, как била подарила стари календари на възрастни хора, защото били с красиви български пейзажи. Исках да отмина с безразличие, защото толкова често “изпуска бисери”, че специална рубрика трябва да имаме за нея. Но не мога да се сдържа пред тази безчовечност. И не, няма да търся нито евфемизми, нито заобиколни фрази, за да назова това по друг начин. Безчовечност. Нагла, срамна, шумна, забравила се безчовечност. Която дори не разбира къде е проблемът.

Толкова гняв, и срам, и погнуса изпитах от “щедростта на дарителя”, че ми се реве всеки път, когато се сетя.

“Да си глупав е избор, от това не се умира, но мъчи другите хора около теб”. Така казва моята баба, която след по-малко от месец ще стане на 90 години, Дай Боже! Прочела е толкова книги в живота си (и продължава да чете), колкото глупости ръсят някои дарителки с претенции за единица време. Възрастните хора не са ненужни, остарели вещи. И е задължително да живеят достойно, да се чувстват потребни, важни, нужни, значими, обичани и специални, защото СА такива.

Старостта е привилегия. Не е срамно петно в биографията. Стига да си живял и да живееш с чест и достойнство, а не с превит гръбнак. Дарителките също ще остареят. Тогава току-виж някой се сетил да им изпраща “стари записи”, за да не забравят колко са били “уважавани” и на младини…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!