Човечност, моля!

Атентатите в Брюксел

Трудно е да останеш човек, да запазиш баланса и нормалността си в този ненормален, побъркан свят, който всички си създадохме. Изтощително е. Адски страшно е да се сбогувам с Европа такава, каквата я познавам. И такава, каквато много обичам. Един край, дошъл с кръв, бомби и автомати. Много е изморително и да четеш готовите рецепти за справяне с лошите от Ислямска държава от безбройните Facebook разбирачи. Кой от кой по-компетентни, по-наясно с тероризма, по-тънки познавачи на радикалния ислям. Да четеш статусите на всички, които могат да седнат на стола на Меркел ей сега, когато кажете, щото тая женица нищо не разбира. Да се информираш колко много хора са предрекли атентатите в Брюксел и са предупреждавали, ама нЕмало кой да ги чуе. Вицепремиерът Меглена Кунева коментира, че “освен, че е поредният безпрецедентен акт, той е насочен в самото сърце на Европа”, но тя е куражлийка и няма да отложи нито една своя командировка в Брюксел. Смело, Кунева, смело! Станишев ни съветва, че Европа не трябва да се страхува, щото това била целта на терористите… А броят на жертвите расте… Думите понякога наистина са излишни. И умотворенията, съветите, бързите рецепти за справяне с кризи… Смазващо. Непосилно за слушане, за гледане, за разбиране.

Жена съм и ме е страх. Не мразя. Страхувам се. В началото на март бях в любимия ми Рим и се страхувах. Не го споделях на глас, но се оглеждах в метрото, в трамвая, на улицата, навсякъде. Всеки път, когато срещах въоръжените с автомати жандармеристи, които са навсякъде, изтръпвах. Липсваше ми онзи, моя си Рим отпреди. Блондинка съм и не съм открила панацеята за бърз мир, ликвидиране на ислямска държава за няколко часа и пей сърце! Страхувам се, но правя разлика между терористи и бежанци. Побиват ме тръпки от радикалния ислям – много! Но уважавам правото на мюсюлманите да изповядват религията си. Нямам нужда да разбирам от всичко, да съм компетентна по всички въпроси и да изливам мнението си като последна инстанция в социалните мрежи. В трагични дни като този. Имам нужда от нормалност. Смиреност. Минутка мълчание. В памет на всички онези, които днес си отидоха. И на всичи онези, които никога няма да ги прежалят.

Днес една италианка каза всичко, което изпитвам. Без думи.

mogerini

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!