“Фалшиви герои” дебнат отвсякъде

Има някакви медийни “герои” в България, които от години с еднаква лекота дефилират от екрана кога да пореват от екран, кога да участват в поредния риалити формат, кога за да се изкажат по обществено-политически въпроси, кога да благодарят на някой олигарх за доброто сърце и спонсорството. Едни вечни говорещи глави по всички въпроси, които медиите много обичат да канят. Дали защото никога не отказват, дали защото нямат проблем да ръсят мнение и акъл по неичерпаем конспект от теми, дали защото някой някога ги е приел за “медийни герои”, според мен отдавна никой не знае. Стоят си в списъка “вечни гости по всички въпроси” и се появяват отвсякъде. Могат да коментират всичко – от спорт, през политика, пълнени чушки и световен заговор. Пък и реват, а както знаем телевизията, поне българската, често залага на старата, изтъркана максима – всяка сълзица – рейтинг и парица.

Тити Папазов. Свикнали сме да присъства през телевизора в живота ни, по-често от някои от роднините ни. Дали ще има коронавирус и ще реве от екрана, дали ще говори за глад и бедност, политика, ще се кандидатира за кмет и ще се вживява на “острие” срещу Бойко Борисов или няма повече да иска да е кмет и ще хвали Бойко Борисов, дали ще благодари на Цветан Василев или ще плаче за него след “гастрола” му в Сърбия, дали ще е “седмичен коментатор” в някое предаване, участник в Биг Брадър или ще демонстрира как не може да пее, но пък може да плаче в някое друго риалити, ще говори за “Левски”… темите са безкрай. Важното е да го “дават по телевизора”. Тези хора, набедени за “любимци на нацията”, “медийни герои” и “специалисти по всичко”, които иначе толкова обичат да анализират манталитета на българина, законите и правилата, много често хич не обичат да ги спазват. Тити имал “проблем” – не спирал на червен светофар, много обичал да шофира бързо. И някак трябва всички да влезем в положението на симпатичния шут, който постоянно се появява от екрана. Хващат го веднъж – пак рев, сополи и сълзи, ми кво да правиш… слабости, о, вие, извинете, моля ви, простете… Повече няма да прави така. Обещал е. Пак по телевизора. Хващат го втори път. Еми… не бях аз. Друг се изходи в гащите ми, пардон в джипа ми. И ей, така, словбоблудтството от екрана се превръща в алиби за всякакви простотии в живота. Как да му се разсърдиш, виж го какъв добряк е, как плака онзи ден по телевизия Х.

Иначе, същите тези, нямат никакъв проблем да се разходят из екрана като оплаквачки и да ридаят  за нечий погубен живот на пътя. Ама, като се случи на тях, е, айде, сега… не съм безгрешен, но пък съм себе си.

Толкова много до болка втръснали “фалшиви герои”. И толкова малко смисъл. И респект към правилата. И към живота най-вече.

Нали няма да го оставим да разплаче някое семейство? Само защото много хубаво плаче от телевизора…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!