Запознаваме те с Тони Генов и неговия първи късометражен филм “2088”

Нашите приятели от Кинематограф ни изпратиха линк към филм, придружен с лаконичния коментар “гледайте…”. Е, изгледахме го, и разбрахме защо е това многозначително многоточие. Още по-интересно ни стана, като разбрахме, че филмът е дебютен за наскоро завършилия български студент в Дания Тони Генов.

Счетохме, че си струва да поговорим с Тони, защото новините тук са две. Първо, ще имате възможност да гледате “2088” в кино Влайкова на 13.5 от 20:00ч и на 14.5 от 19:00ч, като част от по-голямата програма “Полит(не)коректно кино” на Кинематограф. Второ, това е дистопия, разказана по един необичаен начин, въвеждайки ни в чат между двама приятели, в който споделената информация бързо се превръща в реална опасност за героите. Не само изключително напрегнат, “2088” носи мрачно послание, което е много актуално днес, 67 години по-рано.

Здравей, ще ни се представиш ли? Ти си? И си от?

Здравейте! Казвам се Тони и съм от Свиленград. През 2014-та след като завръших гимназия се преместих в Дания и все още живея тук. Работя в сферата на видео обработката, но амбициите ми са в режисурата и киното.

Защо и кога започна да се занимаваш със снимане/късометражни филми?

Занимавам се професионално със заснемане и обработка на видеа от 4 години, но започнах да правя късометражни филми едва в началото на тази година. Още от самото начало главната ми цел винаги е била да разказвам истории, но за съжаление рекламния свят рядко го позволява това. Там най-важни са продуктовото позициониране и продажбите. Но като всеки един човек със творчески заложби, рано или късно просто не издържаш и трябва направиш нещо, по което наистина си запален. За мен този момент беше в началото на тази година. Реших, че е крайно време да разкажа историите, които винаги съм искал.

Виж още: “Кинематограф” препоръчват

Това първият ти филм ли е?

Да, това е първият ми късометражен филм. Преди седмица излезе и вторият, който се казва “Асансьорът”. И двата се развиват в една и съща кинематографична вселена, като планът ми е всички те да са свързани и да бъдат част от една по-голяма история.

Как се роди идеята за него? Спонтанно или след дълго и сериозно обмисляне?

Идеята се роди, когато като за шега си купих детска камера играчка, която снима видео, но с изключитено лошо качество. Тогава реших, че би било интересно предизвикателство да видя дали е възможно да направя късометражен филм използвайки само нея и да намеря начин да преодолея ограниченията, които предоставя. Това е и причината филмът да се развива изцяло на компютърен екран.

Разкажи ни повече и за самия филм. Каква е идеята, която е в основата му? Какво те провокира да развиеш сюжета по този особен начин?

Филмът се развива през 2088г. в общество базирано на днешната технология и тенденции. Човечеството е постигнало много, но и много е загубило, в стремежа си да достигне до там. Виждаме, че хората са колонизирали Марс, изкуственият интелект е почти неразличим от човешкия, но и че проблемът с глобалното затопляне се е влошил. Правото на поверителност не съществува и всеки е под постоянно наблюдение. Никой няма право да критикува и говори против “Тях”. Предизвикателството беше да разкажа история без актьори, без бюджет, без екип и дори без хубава камера. И причината да го направя е, че много млади режисьори като мен се фокусират прекалено много над техниката – камери, обективи, гимбъли, и за съжаление се обезкуражават когато ги нямат. Затова се опитах да докажа, че историята винаги ще бъде най-важна.

Смяташ ли, че дистопията в 2088г е възможна наистина и дали тя вече не е актуална дори днес през 2021?

За съжаление смятам, че голяма част от елементите в 2088г са реалистични, дори и в същия времеви период. Но също така мисля, че това е един от най-лошите вариянти и съм сигурен, че човечеството ще избере по-добър.

Кога и какво още да очакваме от теб? В близко или по-далечно време?

Отзивите за двата ми късометражни филма бяха изключително добри и това е може би най-хубавото нещо за което един режисьор може да се надява. Както споменах, те се намират в една и съща кинематографична вселена, и сега следва да добавя още едно пърче от пъзела със следващия си късометражен филм. Също така ми носи огромно удоволствие да споделям целия процес в ютуб канала ми и се надввам това да вдъхнови следващото поколение да преследва целите си независимо от предизвикателствата които ги съпътстват.

Гледайте най-доброто късо кино на kinematograf.bg

_____________

Фотография: Тони Генов

Виж още: “Fear of Flying” – кратка анимация, която окрилява

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!