Яж, обичай и се моли да отидеш в Тоскана. Или да се върнеш отново

Мечтаех си от години да я посетя – бях изчела много книги, посветени на това място, бях изгледала много филми, вдъхновени от това малко кътче от Рая. Тоскана – зелени хълмове, вечни кипариси, спиращи дъха пейзажи… През 2013 за първи път се докоснах до нея – за кратко, за малко, видях частица от тази неземно красива област в Италия. И ядох, и обичах, и мечтах и се молех… да се върна отново и да я обиколя цялата. Част от сърцето ми остана там завинаги. Слава Богу, през миналото лято имах късмета да се върна, да я почувствам, да я усетя, да срещам малките, китни градчета, да се докосна до храната, виното, природата, хората, традициите, историята, сърцето й. Малките павирани улички, цветята, китните пиаци, вкусните ресторантчета, вековните катедрали. Тоскана не може да се разкаже. Тоскана се преживява. С всяка фибра на тялото. С всяка пора по кожата. Очите и разумът не могат да я поберат. Само сърцето. Тоскана е уют. И топлина. Тоскана е вкъщи. Най-невероятната природа. И удоволствията в най-простичките, но истински неща. Тоскана е кислородна маска. И безкраен хоризонт. И спиращ дъха пейзаж. Тоскана е няколко килограма отгоре, един размер по-големи дънки. И щастие. Онова първично по детски и толкова плътно, сякаш ще успееш да го разрежеш, щастие. Тоскана е ристрето сутрин, dolce far niente и безвремие. Тоскана е “искаше ми се да имаме още един ден”. Тоскана е “люлката на Ренесанса” в лицето на Флоренция и най-божественият сладолед в центъра на Сан Джиминяно. Тоскана е палио в Сиена и незабравим флирт с небцето чрез едни греховно вкусни равиоли със заешко в Лука, които завинаги ще помня. Тоскана е Кианти и сладка пица с нутела и маскарпоне, след която ти е толкова вкусно, че дори не може да ти стане гузно. Тоскана е вилата с леглото от ковано желязо, беседката в двора, на която леля Франческа ни сервира корнето и сладко, приготвено с ягодите от двора, за закуска. Тоскана е онова ресторантче в Кортона, в което трябва да чакаш 1 час, за да ти намерят място. И малкото панерче за хляб от ръчно тъкан лен, което ми напомня завинаги, че съм била там. Тоскана е завоите, от които ми прилошава, но искам още и още, защото нито очите, нито сърцето се насищат. Тоскана е изтънченост. И “Богът на малките неща”. Тоскана е най-вълшебната област в най-любимата на сърцето ми Италия. Тоскана съчетава всички вкусове, цветове и аромати, които предлага животът. И не ти остава нищо друго освен да й се отдадеш напълно.

Една галерия със снимки на двамата фотографи – Tomasz Wieczorek и Marcin Sobas ще Ви разходи из това магично място. Но, ако не сте били там, от сърце Ви желаем да се докоснете и да преживеете Тоскана!

 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!