Тротоарна журналистика

Репортерки на тротоар пред ВМА. Нов сюжет за жива връзка по родните телевизии. Или поне това, което ни остана като журналистика, ще ни информира за състоянието на Стефан Данаилов. (Което, според последните новини се подобрява, дано!).

Стоят нищо незнаещи (никой от лекуващите лекари на актьора не желае да дава информация за състоянието и лечението му) и нищо нечувстващи (интелигентните, чувствителни хора уважават болката и притеснението на близките и не ги притесняват пред болницата). Задъхани, въоръжени със смартфон в ръка, четящи статуси от фейсбук “на живо” от ВМА. “Информират” ни кой какво казал, кой какво написал, кой какво пожелал на обичания актьор. Припомнят ни какви други здравословни проблеми е имал през годините Стефан Данаилов…

Всичко това, облечено в “нужда от информираност”, “грижа” за “живата легенда на българското кино” и “обичания от поколения българи актьор” (не заслужава ли Стефан Данаилов поне да не подреждаме изтъркани до безобразие клишета пред името му).

Липса на елементарна хигиена. Преяждане с човешката болка и страдание. Отсъствие на възпитание и мяра. Емпатията като изчезващ вид. Незачитане на човешкото достойнство (Точно защото е “легенда” не заслужава обидното, мерзко отразяване на здравословното му състояние).

Броячи на телевизионни зрители и рейтинги. Безчувствени регистратори на лични болки и човешки драми. Никой не може да бъде пощаден. Не и тук. Колкото по-обичан, популярен, оставящ диря след себе си, толкова по-грозно експлоатиран биваш.

Смазващо за гледане. Поне от хората, които ценят живота. И чуждото достойнство… Тях никоя пийпълметрия не ги мери. Сърца трябват. И мозък. А те са дефицитна стока. Видно е. Все по-видно!

_______________

Photo by Kelly Sikkema on Unsplash

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!