Ако нямате страх от вируса, уважавайте живота

Днес се събудих с новината, че майката на Т., моя съученичка от гимназията, е починала с COVID-19. За статистиката – “още един лекар загуби битката с корона вируса”. Така пишат медиите днес. За мен е майката на моята съученичка. Някой, когото познавам от дете. Жена, майка и баба едва на 59 години. Да, имала е придружаващо заболяване – диабет, виждам, че на онези, които не уважават живота, им е много важно това уточнение. Искам само да им кажа – с диабет можеше да живее много години още.

В същото време – отвсякъде ме залива информация – и в социалните мрежи, и в медиите как вирус няма, как някой ни лъже, как ще ни чипират и всемъзможни глупости. Обикновено от хора, които едновременно с това твърдят, че “българското образование е най-доброто на света” (а не престават да опровергават постоянно това свое твърдение). Непрекъснато слушаме теории на конспирацията, обяснения как няма нужда от маски, как всичко е измама и лъжа.

Не, не искам да размахвам пръстче на никого. Не искам нито да плаша, нито да назидавам, нито да обяснявам как “яко ще се мре”.

Не ми се спори с никого. А и, честно казано, вече не ме интересува кой в какво вярва, в какво не вярва и с кого му се спори. Не, не става дума за паникьорство. Но да отричаш очевидни факти, ми идва в повече. Да не зачиташ чуждото право да живее с диабета си дълги години още, да нямаш елементарно уважение към чуждите страхове, към “рисковите групи” (сякаш някой е на 100% сигурен дали няма да попадне в рисковата група), ми е нечовешко, наистина. Всеки има право да не вярва, да не се страхува, но елементарната емпатия изисква да се съ-о-бра-зя-ва. Да почита живота. И правото на другия да го съхрани по-дълго.

Омръзна ми да слушам хора, които обясняват, че не могат да дишат с маски, че от маските им излизат пъпки и всякакви други глупости. (Добре, че хирургът, който ме оперира през януари, не ми каза: “Знаеш ли какво, мързи ме да си измия ръцете и няма да си сложа маска, щото не ме кефи”).

Изморих се да гледам хора, за които правилата не означават нищо. Без значение дали става дума за носене на маска или за спиране на червен светофар. Дойде ми до гуша у нас спазващите правила и закони да са “балъците”, а останали – “тарикати”, “смелчаги” и “големи мъже”.

Втръснало ми е до болка от хора, които ще ти “извадят от 9 кладенеца вода”, за да ти обяснят как няма да направят това или онова. А после, същите тези, много изискват правата им на граждани да се спазват.

Едно гражданско общество си личи и по това, че сключва негласен обществен договор, Едно гив ми файв между теб и човека отсреща, че ще се пазите взаимно, ще почитате свободите си, но и ще спазвате общи правила и норми. В името на доброто ни, цивилизовано общо съжителство. В името на здравето. И живота.

Другото е разпищолила пасмина от индивиди, случайно попаднали на една територия, които никога няма да постигнат нищо хубаво заедно. На която винаги й е виновен някой друг. И която винаги се самопрецаква и губи играта.

Светла памет на поредния човек, загубил живота си. А ние нека се смирим. И да уважаваме живота.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

1 Коментар

  1. Аз спазвам правилата и уважавам живота. Не уважавам последователната целенасочена политика на всяване на страх и паника. Да имаме обществен договор и аз си нося маската, както е указано. Майка ми, обаче, гледайки телевизия изпада в паника и така нейното здраве е застрашено, защото страха и паниката също са зараза и то смъртоносна понякога. На мене ми писна от всички апели да се слагат маски, защото някой е починал С корона вирус, в които се манипулират хората и се всява същото – неуважение към живота и здравето на хората. Аз също имам починала позната с грип. Обикновен грип, но със сърдечно-съдово заболяване. С това заболяване си живееше съвсем добре и можеше да живее още, но се разболя от грип и почина. Това е факт. Но за нея никой не написа такава прочувствена статия.

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!