“Пътят е страшен, но славен” или как се става висшист в България

Софийският университет “Св. Климент Охридски” съобщи, че тази година ще проведе само три кандидатстудентски изпита – по биология и химия за специалностите “Медицина” и “Фармация”, и по математика II за специалностите във Факултета по математика и информатика, във Физическия факултет и в Стопанския факултет. За учебната 2020/2021 година Алма Матер ще признава оценките от държавен зрелостен изпит за кандидатстване в 116 от общо 118 бакалавърски програми. Министерството на образованието вече обяви, че матурите след 12 клас ще се проведат на 1 и 3 юни.
Така кандидастването за право, журналистика и класически и нови филологии ще става само с оценки от матурите и диплома и за тях няма да се държи изпит.

Промяната е заради въведените със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. На 15 май Кирил Ананиев забрани присъствените учебни занятия и допусна изключения само когато е “невъзможно тези дейности да се извършвант дистанционно”.

Тази новина толкова развълнува, огорчи и напрегна всичколозите в социалните мрежи, че успя дори да се намърда твърде успешно сред 2-месечните “компетентни статуси” на тема: вирус, пик, плато, клъстер, дифузно разпространение, Мангъров, Мутафчийски, PCR, бързи тестове и антитела. И като се започна с един плач до небето, един вой по агонизиращото българско образование, сълзи, сополи, скъсани ризи и тежък шок как са посегнали на най-милото ни, страдание за падението на висшето образование у нас. Хора, които няколко месеца съветваха лекарите дали трябва да се “интОбират” пациенти с COVID-19, изведнъж се загрижиха за грамотността на бъдещите юристи. Все едно приемният изпит е някакво тежко сито, което досега отсяваше “цвета на нацията”, нейните най-грамотни, умни, красиви и добре възпитани представители. Сякаш добър юрист се става, след като нашишеш добре зазубрен анализ на тема за “Пътят е страшен, но славен” след дълго ходене на частни уроци. Все едно през последните години нямаше предварителни, по-предварителни, стандартни и нестандартни кандидатстудентски изпити, докато не изкараш едно “4”, та да влезеш да учиш заветното право. Сякаш добър журналист, с позиция, мнение и гръбнак (който не смята задаването на въпроси за екзотика или лошо възпитание), ако изобщо у нас има място и нужда от такива, се става с отговор на въпрос от типа” Ще изяде ли мишката книжката?”, когато си завършил 12 клас? Толкова рев се изрева за тези кандидатстудентски изпити, сякаш те правят висшистите компетентни, грамотни, можещи и знаещи. Не е ли важно самото образование, знанията по време на следването, изходът, а не входът в Университета.
Аз мисля, че проблемът на нашето образование не е дали си влязъл с оценка от матура или от безсмислен кандидатстудентски изпит, отдавна превърнат в зле прикрита машина за пари през частни уроци. Проблемът на българското висше образование не е дали си влязъл на 16-то класиране с тройка или с оценка от матурата. А какво се случва после? Мисля си, че всеки трябва да има шанс да опита да учи, щом има желание. Въпросът е в изхода. Как се дипломираш? Кой се димпломира?
Проблемът на българското висше образование се нарича “субсидия на калпак”. Около 95% от държавната субсидия продължава да се разпределя между висшите училища на принципа “брой обучавани студенти”. Ножицата между реалния демографски потенциал и броя на постъпващите във висшите училища млади хора (без значение дали са влезли с или без изпит) все повече се свива за сметка на качеството в базисното образование на кандидатите. Субсидирането “на глава” притиска академичните ръководства ежегодно да завишават приема (колко безсмислени, отдавна отпаднали от пазара на труда специалности има само в СУ, чиито бройки са по 100 плюс студенти редовен прием ежегодно, всички можем да проверим) и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки. А имат ли академичните ръководства интерес да отпадат поголовно студенти по време на следването, когато субсидията е на калпак? Как мислите?
Иначе е много сладко да ревем за анализа на “Тегло и забрава в разказите на Елин Пелин”, който тази година кандидатите за висшисти няма да напишат. Но… това ли ги прави добри юристи, философи, журналисти? Лесна е тази плоскост, и популистка, и лесна за смилане, ама е глупава. Също като мнозина юристи, чиито имена мога да цитирам, сред които и имена на министри, бивши и настоящи, завършили право, например. И станали студенти след кантидатстудентски изпит…

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!