Йоана Буковска – Давидова и дълго чаканото “Променяне”

Преживях моноспектакъла “Променяне” може би в най-точния момент тази година, когато имах нужда да усетя точно тези послания, които отекват в съзнанието, мисля, на всеки, който го е гледал. Няма да издавам повече от това, което казва самото заглавие, защото за всеки преживяването е различно и всеки се намира в различен откъс и думи.

Това е първият моноспектакъл на актрисата Йоана Буковска – Давидова и може би едно от най-знаковите й преживявания като актьор на сцената. Позволявам си от нейно име да го кажа, не защото я познавам добре, а защото мисля, че правилно усетих ритъма на сърцето й, малко преди да се качи на сцената, когато я снимах в гримьорната.

Там, където сам актьор е със себе си, страховете и вълненията си, миг преди да се въплъти в другото си “аз” за следващите часове. “Променяне” има силата да променя. Появи се в напълно променен свят, в който всички се опитваме да останем същите. Или не? Гледайте го, за да разберете. А и, защото понякога именно в театъра се чувстваме най-защитени.

Едно интервю с Йоана Буковска – Давидова, което дълго чаках и за което й благодаря!

Кадър от гримьорната, малко преди началото на моноспектакъла “Променяне”

Какво е за теб да си на турне с трупата?

На турне или на снимки, това е твоят “друг възможен живот” с второто ти семейство, когато си актьор. Трупите при мен сега са различни, защото от пет години работя на свободна практика в театъра. Та “второто ми семейство” е все по-многочислено напоследък, но тъжното и несъвместимото е, че се чувстваш виновен пред истинското ти семейство. Понеже, когато имаш достатъчно работа, физически прекарваш много повече време с “второто семейство”, което винаги е за сметка на липсата ти вкъщи…

За мен турнетата са заместител на купоните с близки и приятели, за които вкъщи все повече нямаме време покрай семействата и работата, която обичаме.

Твоето национално турне на моноспектакъла “Променяне” отпадна поради обявеното извънредно положение. От септември отново си на сцената. Спомням си, че минути преди да излезеш ми каза, че залата е била продадена изцяло за 10 март, а сега нямаш представа дали няма да играете пред 10 човека. Какво е усещането да не знаеш какво ще видиш, когато светнат прожекторите?

Незнанието с колко и каква енергия от публика ще се сблъскаш дадената вечер с излизането си на сцената, е първопричината за сценичната треска на актьорите, според мен.

Но настоящото положение е безпрецедентно – напълно разпродадени зали за представления бяха затворени и отменени за незнайни времена… В театъра все още се борим да оправдаем доверието на зрителите, че когато са дали пари за билет, те ще получат своето представление. Този неписан договор на доверие между актьори и зрители беше нарушен.

Кадър от репетицията преди началото на моноспектакъла “Променяне”

Отговорността пред онези зрители, които имат волята и куража да пазят билетите си до незнаен ден и час, мен лично ме пресираше час по-скоро да изиграя това отложено представление от 10 март. И то се случи на 12 октомври, когато очаквах да се появят около 104 зрители, по скицата на салона в Нов театър НДК. Бях насочила всичките си усилия и платена реклама на моноспектакъла, за да разпространя новата дата до всички зрители с билети, именно от страх да не се окажа пред празна зала.

И успя. Залата беше далеч от празна.

Да, Слава Богу, имаше около 90 души, които дойдоха и опровергаването на опасенията ми даде крила и представлението мина на един дъх…

Разбира се, всеки който все още има билети за “Променяне” с дата 10.03.2020г. на всяко от следващите представления, е добре дошъл! Дай Боже, да има само представления…

Така и аз все още пазя билети за “Медея” на Снежина Петрова, с дата 13.03.2020г. Въпреки нейните нееднократни усилия да се осъществи това напълно разпродадено тогава представление, правилата и условията, наложени ни в съществуването по време на пандемични условия, провалиха и двете насрочени представления за последните два месеца…

Това усещане за тотална несигурност и неизвестност е най-демотивиращото за мен в тази обстановка – на този страх сред публиката да си купува билети и невъзможност да се обезпечат представленията на 30 % допустима публика, както е в момента. Това води до поредната също безпрецедентна девалвация като заплащане за актьорите на свободна практика…

А кой е гласът, в който се вслушваш, за да не се чувстваш несигурна?

Това е обикновено гласът на непоправимия ми оптимизъм и вяра, че всяко зло е за добро и изхожда от убеждението ми, че е най-тъмно преди разсъмване… Но този глас става все по-тих и вече почти не се обажда напоследък, поради ясното осъзнаване, че все още сме в разгара на “Здрачаването”, с неизвестен край във времето и пространството… Несигурността на всички творци в България се засилва и поради факта, че катастрофата е факт навсякъде по света. И ако преди имаше светлина в тунела, когато успееш да си намериш препитание и възможност за работа в чужбина, това вече също не съществува като възможност. А най-големият страх у всички ни е, че възстановяването ще бъде бавно и мъчително за всички държави, като за България ще бъде още по -трудно, като малка и бедна държава, в която последните 30 години културата никога не е била приоритет…

Това е твоят първи моноспектакъл и за актьорите, решили се да направят тази смела крачка, това е някакъв вид промяна в кариерата. Ти самата как усети, че е дошъл моментът и какво се беше променило?

Връзката ми с публиката след сериала “Откраднат живот” се качи на ново ниво на доверие в общото ни съпреживяване. Ролята на Виолета Захариева ми донесе най-желаната от актьора награда – “Любима актриса на публиката 2018”. Това ми вдъхна увереност, че бих могла да се доверя на единствения най-важен партньор в театъра, а именно публиката. Защото, както беше казал някой от големите в изкуството – “За да има театър са нужни двама – един да играе и друг, който да го гледа.” Без да се изпълни това условие, няма как театърът да просъществува.

Макар с толкова години опит, какво е за теб сам актьор пред публиката?

Мога да отговоря най-точно по парадоксален начин – когато махна всичките години опит на сцената и пред камерата и се върна в детството си… Тогава, пред моите братя и братовчеди, играех всичките роли сама, защото не можех да ги убедя да се включат и те… А те твърдяха, че е най-забавно, когато сама си измислям и изигравам всички персонажи от историята, която им разказвах…

Кой е твоят остров?

Моето семейство – Иван и децата. Когато сме заедно, аз съм си вкъщи, няма значение къде е това като местонахождение. Те са моята обич, сила и упование и това превръща твърдението “Моят дом е моята крепост” в съзидателна Истина.

Как продължава твоето “Променяне”?

С 30-то представление, пред 30% публика, на 30 ноемрви. Андреев ден. Специален ден, в който искам да посветя моноспектакъла си на доц. Андрей Баташов, с когото преди 20 години класът ни се раздели с него при завършването ни в НАТФИЗ.
А преди 10 години на тази дата, всички си взехме последно “сбогом” с Андрей в земния му път За съжаление, обстоятелствата не ми позволяват да играя пред пълна зала, както ми се искаше, но ще играя за него и за хората, които споделят усещането, че трябва да се помнят онези, които чрез изкуството са оставили следа в живота ни и са ни накарали да се променим. А той беше това за мен.

Кадър от постановката на проф. Гриша Островски “Коледна приказка” в Народния театър през 1992/1993 година. Йоана Буковска в ролята на Ангела – вестител, а Андрей Баташов е Йосиф

И въпреки трудното и “болно” време, в което се намираме, ще дам всичко от себе си, за да може това “Променяне” да бъде различно. Ще се съберем класа ни, за да отбележим 20 години от завършването на Академията, като сме подготвили и изненада за публиката.

Абсолвентски бал, випуск 2000, НАТФИЗ, класовете на Проф. Снежина Танковска и проф. Стефан Данаилов

На каква промяна се надяваш ти?

Съзидателна промяна в глобален аспект. Онази, която ще ни наложи емпатията и усещането за свързаност с всичко и всички на планетата Земя. Онази, която ще ни припомни ценностите, които ни прави Човеци. И мисля, че тя се случва в момента… Макар цената да е плашещо висока от днешна гледна точка… Но, за да се премине на ново ниво на съществуване, трябва да се надскочи Старото, което достигна своята точка на невъзможност да функционира в зададената ни матрица. Дори това да означава, че то трябва да бъде унищожено, за да може да се прояви Новото.

Макар още да не е приключила, с какво най-силно ще запомниш 2020?

Началото на Хаоса, от който се ражда Хармонията. Надявам се. Вярвам.

А това вече е условие то да се случва, под една или друга форма.

Защото, когато вярваш в чудесата, ти вече си част от тях.

_______________

Моноспектакълът “Променяне” ще се играе отново на 30.11.2020г.

Билети можете да си купите на този линк от касата на Нов театър НДК

______________

Снимки: shash.bg и личен архив 

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!