Законът срещу правото на гражданите

Факти: “Налице е съпричиняване, тъй като пострадалата, без да се огледа, е предприела пресичане, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото пътно превозно средство и неговата скорост на движение и е попаднала в опасната зона за спиране. На пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства.” Това гласи решение на съдиите Лада Паунова и Даниела Атанасова от Върховния касационен съд, с което беше намалена присъдата на моторист, убил непълнолетно момиче на пешеходна пътека през 2011 година. Те са цитирали и решение на Върховния съд от 1977 година, според което предимството на пешеходците е “абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект”.

Размисъл: Държавата, в която умрелите се наричат “пострадали“. Такъв е юридическият термин, нали, пък ние какво разбираме от сложни, засукани юридически термини. Държавата, в която като те убият на пешеходна пътека, съдът решава, че си “съпричинител”, щото си имал “неблагоразумието” да причиниш неудобство на един моторист на пешеходна пътека с присъствието си върху нея. Държавата на “неизвестните извършители”, тълкуването на закони, формулировките като “по непредпазливост” (когато караш с превишена скорост и не спираш на зебра), глобите от 2 до 2000 лв. (щото ако е “наш” човек да го глобим по-малко). Държавата, в около 700 осъдени излежават присъдите си… на свобода. Държавата, в която бавно, но сигурно заживяваш с усещането, че полиция, следствие, прокуратура, съд не работят в услуга на гражданите и правовия ред, а са впрегнали целия си потенциал и всичките си усилия да убедят същите тези граждани, че тая работа със справедливостта няма да я бъде. Няма начин просто. “Законът е такъв”, казва съдът, “ние какво да направим”? “Така реши съдът”, викат законотворци, “ние не се месим в работата на съдебната власт, нали има разделение на властите”. “Прокуратурата повдига обвинения”, заключват представители на изпълнителната власт, министри и премиер не бива да се месят в работата на прокуратурата. И дотам – законът, който си е такъв си остава непроменен, щото “няма консенсус сред управляващото мнозинство”, “обществото не е узряло”, “има различни мнения, не бива да се бърза, това са сериозни промени”, “няма достатъчна критична маса сред гражданите, която да изиска подобни действия”… Причините са много. И винаги са по-важни от правовия ред. От усещането на същите онези граждани, заради които на хартия работят същите тези институции. И винаги са виновни гражданите. Щото не са достатъчно съвестни и не спазват законите (една държава, която се е докарала да разчита само и единствено на съзнанието на гражданите си, не ми я хвалете), щото не са готови за реформи, щото “така са ни подредили в парламента, че мнозинството е много нестабилно”… Омагьосан кръг, от който няма излизане.

Държавата, която страда от хронична липса на справедливост. И от беззаконие, което ражда чудовища и нова несправедливост. Държавата, която убива мъртвите втори път – в съда.

Повече така не може. Не знам дали само от нас зависи да я променим. Сигурна съм обаче, че без нас няма да стане.

Сподели с приятели!Share on Facebook
Facebook
0Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on Google+
Google+
0Pin on Pinterest
Pinterest
0

Вашият коментар

*

Уеб сайтът използва бисквитки за целите на обработка на анонимни статистически данни. Повече информация ОК / Разбрах!